„Луди богаташи“ от Кевин Куан [ревю]

Когато става въпрос за богатство, хората се разделят на две много противоположни мнения. „Сигурно е много яко да бъдеш богат. Можеш да си купиш каквото поискаш и да отидеш където и да е, без да се притесняваш за парите.” и „Богатството не е всичко и не всички богаташи са щастливи”.

Рейчъл Чу няма представа, че ѝ предстои да прекара лятото сред сингапурски богаташи, за които да пътуваш с частен самолет е все да кихнат, когато са болни. Рейчъл няма представа, че мечтаната ваканция в родната страна на гаджето ѝ ще се превърне в кошмар.

Никълъс Йънг е един от най-богатите наследници в Сингапур, което го превръща и в най-добрата плячка за момичетата и техните майки, които си търсят мъж с много пари. Израснал в Сингапур, учил в Англия и накрая преместил се в Америка, Ник се опитва да избяга от славата си на роден със златна лъжичка в устата. Време е обаче отношенията му с Рейчъл да преминат на друго ниво затова двамата заминават за родината му, където изгората му да се запознае с родителите му.

А Рейчъл няма ни най-малка представа при какви условия е израснал Ник. Малко по малко обаче американката разбира в какво блато се е озовала. За сингапурския елит има само едно важно нещо – произхода ти. И не само че Рейчъл е живяла и израснала в презираната от сингапурци Америка, но е много възможно да се окаже… ъгх, континентална китайка (второто нещо, което богаташите ненавиждат  след американците). На фона на прошепнати по телефона слухове и добре прикритата неприязън на майката на Ник, Рейчъл ще трябва да се справи със собствената си неувереност и съмнения в чувствата си. Колко време може да издържи един човек в басейн с хищни за пари и престиж жени? Как можеш да бъдеш сигурен за бъдещето, когато любимият ти човек не ти е разказал нищо за миналото си? Кой си ти и какво е мястото ти сред кръг от клюки, обвинения и тормоз?

Предстои ви да разберете, когато отворите „Луди богаташи”.

За мен прочита на тази книга беше нещо свежо и приятно, което можех да правя, докато пътувам за работа. Съвсем скоро се запалих по азиатското кино благодарение на сестра ми и фактът, че романът на Кевин Куан ще бъде екранизиран предизвика искрения ми интерес. Всъщност това беше главната причина да прочета книгата – исках да съм го направила преди да изгледам филма, за да мога да сравня кое е по-доброто.

Беше истинска изненада, че лекият стил на писане на автора съвпадна с чувствата, които обикновено предизвикват в мен азиатските романтични филми. Сюжетът не е нищо особено – познатия шаблон „богато момче среща бедно момиче, но двамата се обичат въпреки пречките, създавани от семейството на момчето”, ала именно фактът, че авторът взима един подобен шаблон и го облича в екзотичните одежди на едно общество, в което е много трудно (почти невъзможно) да влезеш, ме спечели. Никълъс е изграден както се и очаква като мъжът, който предпочита любимата си пред богатството на родителите си, но в същото време авторът включва и сцени, които описват или поне подсказват защо това е така. Лесно е да напуснеш колектива, когато никога не си се чувствал част от него. А Рейчъл… Горката Рейчъл няма представа в каква каша се забърква, но именно това нейно незнание помага характерът ѝ да изпъкне.

Почти нищо в сюжета не ме изненада, успях да предугадя накъде духа вятърът. Освен истината за произхода на Рейчъл. Имах някакви теории, но всички до една се сринаха, защото дори не бях близо до истината.

Оценявам романа като добър, четиво за разпускане след дълъг ден, въпреки че няма да се настани трайно в читателската ми памет. Приятно книжно изживяване, на което давам три звезди и половина от пет. Добра работа, Кевин Куан!