„Римейк“ на Стария завет

Първата ми мисъл, когато взех книгата в ръце, за да я прочета, беше „По ангелите! Какво съм си взела за четене?”. Може би трябва да поясня, че причината „Каин” да се окаже в библиотеката ми беше едно особено чувство, което имам щом срещна подходяща за мен книга. Инстинктите ми се „обадиха” и веднага я поисках. В крайна сметка, това чувство наистина се оказа вярно.

В „Каин” големият португалски писател ни въвежда в зората на човечеството, когато Адам и Ева все още живеят в Едемската градина. Всеизвестният първороден грях е сторен, плодът на познанието на добро и зло е отхапан, а престъпниците – заловени и наказани. В този момент обаче Сарамаго променя Стария завет или по-скоро ни пояснява как първите хора са оцелели извън райската градина без никакви познания на света. Освен че им дава плодове, охраняващият градината ангел им казва и някои слухове за тяхното съществуване:

„Сигурно вече знаете, че неведоми са пътищата господни, но ако добре съм разбрал от някои недомлъвки, било е експеримент, Ние, експеримент, възкликнал адам, експеримент за какво, Не бих дръзнал да говоря за каквото не знам, господ навярно си има причини да мълчи по въпроса, Ние не сме въпрос, ние сме двама души, които не знаят как ще преживяват, рекла ева…”

Това обаче нас не ни интересува толкова много. Важният момент е убийството на Авел. Като вездесъщ съдник Господ се появява миг след като Каин е извършил злодеянието си, точно както когато родителите му съгрешили в Рая, и се опитал да отсъди присъда… Но Каин не е толкова глупав колкото изглежда. Успява да прехвърли половината от вината върху самия бог и така наказанието му е смекчено – да се скита по света немил-недраг, единствено с осела си. Не е толкова лоша присъда за братоубийство, нали?

„И все пак този преследван човек, скитащ се там, гонен от собствените си стъпки, този проклетник, този братоубиец е имал добро начало като малцина.”

Така си мислех, докато самият Каин не започна да осъзнава сериозността на проклятието, което Господ му бе стоварил. Извън силите на бога обаче е да спре братоубиеца в рамките на едно настояще. Така вторият се скита по света, стигайки до най-невероятни места и става свидетел на още по-невероятни събития, които малко по малко го настройват срещу Господ.

Оселът го изпраща в едно малко градче, което все още си няма име, но всички наричат земята на нод. Там, въпреки уменията си в земеделството, Каин става прост тъпкач на глина. Но Господ явно не му е отредил такава съдба, защото скоро дрипавият, но все пак привлекателен мъж се оказва в леглото на самата царица Лилит. Затворен по нейно поръчение и денем, и нощем в покоите ѝ, Каин открива насладата от женското тяло и удоволствието от съвкуплението му с мъжкото.

Верен на присъдата си обаче Каин продължава по пътя си, оставяйки Лилит бременна.

„… все едно казала, че макар да не обича официалния си съпруг, ще остане свързана с него, защото, изглежда, така желаело общественото мнение и налагали интересите на династията, и че заставена от жестока орис,  Ще се скиташ немил-недраг по света, да се раздели с каин, ще остане свързана с него чрез възвишената памет на тялото, чрез незаличимия спомен за пламенните часове, прекарани с него, една жена никога не забравя това, не като мъжете, тях вятър ги вее на бяла кобила.”

Единствената посока, която главният герой познава, е нататък – въпреки или именно заради хората, с които ще се срещне в това „нататък”. Авторът изправя героя си лице в лице с Аарон, свещеникът, станал причината за създаването на Златния телец. Силата, която задвижва братоубиеца, го изпраща на много места, прави го свидетел на събития като изгарянето на Содом и Гомор и сключването на облога между Господ и Сатаната, който отнема всичко на Йов, докато най-накрая Каин не си създава мнението, че Господ е жесток, а действията му –  несправедливи и нелогични.

Последната капка в почти препълнената чаша на вярата се оказват Авраам и Исаак. Нашият познат номад става свидетел на жертвоготовността на Авраам да жертва сина си в името Господне. След като героят му спасява детето от участта, която го очаква (защото ангелът на спасението, който се появява късно) Сарамаго тълкува желанията на Господ още по-хапливо и много директно:

„И  що за господ е този, който нарежда на един баща да убие собствения си син, Този господ имаме, господа на нашите прадеди, господа, който вече е бил тук, когато сме се родили, Ами ако този господ имаше син, пак ли щеше да нареди да го убият, попитал исаак, Бъдещето ще покаже…

… Искаш да кажеш, че господ умопомрачава хората, така ли, попитал исаак, Да, много често, почти винаги, отвърнал авраам…”

Въпреки липсата на пряка рек, както може би сте забелязали от цитатите, книгата се чете много бързо. „Каин” не само интересен, но и успешен опит на автора да редактира и пренапише Стария завет, откривайки ни и друга страна от образа на милосърдния Господ. Майсторът на перото, награден и с Нобелова награда за литература, ни повежда по един дълъг път, който трябва да извървим заедно с братоубиеца. Път, който е осеян с жестокости, нередности и сляпа вяра. С всяка стъпка, която прави Каин, Жозе Сарамаго ни приближива към един-единствен въпрос – Разбира ли ни Господ или отношенията ни са като счупен телефон?

„Историята на човеците е история на техните неразбирателства с бога, нито той ни разбира, нито ние разбираме него.”

Благодаря на издателство Колибри за предоставената възможност да се запозная с творчеството на Жозе Сарамаго.