Публикувано в Блогмас, Блогмас 2019, Класации

Десетте най-добри книги, които прочетох през 2019-а година.

Краят на годината наближава и по традиция в някой от последните дни на декември е време да споделя с вас класацията си за десетте най-добри книги, които прочетох тази година.

Няма какво да се лъжем, ако погледна назад в списъка с тазгодишните си четива, ще намеря повече еднодневки, отколкото стойностни книги. Не смятам да ви хвърлям прах в очите, литературният ми вкус, ако въобще съществува такъв, е по-скоро хаотичен, „ще прочета каквото ми падне пред очите“ и разчита най-вече на еднодневните романи, с които е приятно да разпускате, но няма да останат трайно в паметта ви.

Това искам да променя в читателските си навици за следващата година. Да прочета може би по-малко на брой книги, но да са по-стойностни. Да избирам по-внимателно заглавията, които попадат на нощното ми шкафче, и най-вече онези, които остават в библиотеката ми. С две думи, искам да порасна с едно ниво.

Тази година прочетох наистина много книги. Изпълних предизвикателството, което си поставих в началото на годината – до момента съм прочела 90 книги и в оставащите часове до Нова година не се очертава да завърша някоя… Или ще бъде в ранното утро на първи януари.

Тази година четох любовни романи. Романи, вдъхновени от реални събития. Криминални романи. Четох какво ли не. По традиция обаче в края на декември избирам десетте най-добри книги, които съм прочела. Това е лична класация и най-вероятно съм пропуснала стотици добри книги. Може би някой ден ще прочета и тях.

Няма да забравя как след като миналата година публикувах класацията си, един човек ми писа, че ще ѝ хвърли око по-обстойно и ще се опита да прочете поне няколко от книгите, за които съм писала. Много сладко и мило!

Ако искате да си припомните класациите ми от миналите години, ето ги и тях:

Топ 10 на книгите, които прочетох през 2018 г.

Топ 10 на книгите, които прочетох през 2017 г.

Изненадващо дори за самата мен, тазгодишната класация се оформи за отрицателните десет-петнайсет минути. Наложиха се няколко промени, защото прочетох важни книги наскоро, но все пак успях навреме да въдворя някакъв ред в мислите си и да избера десет книги, които докоснаха сърцето ми през изминалата година.

110) „Няма връщане назад“ – Мелинда Гейтс

Това е една от малкото нехудожествени книги, които прочетох през изминалата година, и определено една много важна за мен книга. Иначе нямаше да пиша за нея в блога. Знаете, рядко пиша за нехудожествена литература.

„Няма връщане назад“ ме информира за важни въпроси, които нямах никаква представа, че засягат мен като човешко същество, и ме въвлякоха в търсенето на решение. Накараха ме да направя няколко бебешки, но важни за развитието ми стъпки. Правилно я определих за една от най-личните си книги!

9) „180 секунди“ – Джесика Паркър1

Съвсем наскоро написах някъде „Прочела съм точно три книги от издателството (ICU Publishing) и се влюбих и в трите“. Една от тези книги е „180 секунди“. На пръв поглед романът е лек, попада и в жанра YA литература, но засяга важни въпроси като приятелството и доверието, което трябва да си гласуваме един на друг. Много лесно се припознах в Алисън, главната героиня, и това страшно много ми помогна да разбера по-добре трудностите, през които преминава, за да се влюбя в романа.

8) „Татуировчикът на Аушвиц“ – Хедър Морис

Поставям тази любима история на тази позиция заради телеграфния стил на авторката, въпреки който не отнех от оценката си и ѝ дадох пет звезди. Най-вече заради историята на Лале и Гита, след която започнах малко по-съсредоточено да търся романи, чието действие се развива по време на Втората световна война.


a7) „Нищо“ – Яна Телер

Заглеждам „Нищо“ още откакто беше преведена на български. Обемът ѝ ми се струваше съмнителен за добрите отзиви, които чувах за нея. Моментът, в който разбрах, че #госпожицатасбодлите я чете, беше решаващ – трябваше и аз да я прочета.

Един следобед по-късно вече бях влюбена. В идеята. В героите. В начина на писане. Не съм дочела „Повелителят на мухите“ от Уилям Голдинг, но много хора я сравняват с „Нищо“ от Яна Телер. Една разтърсваща история за истината, която всички отказваме да приемем – децата са жестоки и тази жестокост може да отслабва с годините, но не изчезва. А защо заглавието е „Нищо“ ли? Прочетете романа и ще разберете.

6) „Нощна пеперуда“ – Катя Кету1

Второто заглавие от виждащото ни издателство, в което се влюбих.

„Нощна пеперуда“ е омайваща история за жестокости, митични същества и почти физическата нужда от някого, заради която си готов на всякакви безчинства и предателства спрямо собствената си личност. Катя Кету ни омагьосва и ни въвлича дълбоко в мините, където ни дави в почти безсмислеността на мечтанието за свобода и добър живот. Разкриването на тайни, по-стари от самите нас, е на една ръка разстояние, но сигурни ли сме, че искаме да научим истината?

55) „Фотографът“ – Галин Никифоров

Не е голяма философия да свържете мен, „Фотографът“ и „една от любимите ми книги за годината“ в едно изречение, особено ако ме познавате лично. Имам точно един разказ, в който не убивам нито един герой. Много от приятелите ми твърдят, че съм обсебена от Смъртта, а на всичко отгоре и в момента пиша по-голяма творба с този герой…Разбира се, като прибавим и факта, че харесвам стила на Никифоров, от ясно по-ясно беше, че направо ще се влюбя във „Фотографът“. След този роман и „Тяло под роклята“, нямам търпение да отворя „Лисицата“!

4) „Between shades of gray“ – Рута Сепетис1

Тази година това е изключението от всичките ми читателски навици. Единственият роман на чужд език, който прочетох. Единственото чуждоезично заглавие, попаднало в класацията ми. Не се безпокойте, в процес на превод е (както пошушна едно птиче под публикацията ми в една книжна група), така че съвсем скоро ще може да се насладите на романа на български.

„Between shades of gray“ е също толкова истински и драматичен роман, колкото и другият от авторката, който съм прочела – „Сол при солта“. Историята на петнайсетгодишната латвийка, чието детство е захвърлено в калта на трудов лагер в Сибир, трогва не само с трагизма си, но и заради надеждата, която никога не напуска това дете, което е принудено да порасне на бърза ръка.

Горещо препоръчвам да прочетете!

78203743) „Брулени хълмове“ – Емили Бронте

Една от целите ми за 2019-а година бе да започна да чета повече класики. Едно такова класическо четиво, което обаче бях пропуснала, е „Брулени хълмове“. Смятам, че съм го направила с цел. Прочетох романа в най-подходящият момент, в който можех да го направя. Самата аз се намирах в ситуация, близка на ситуацията, в която попада главната героиня, и именно прочита на романа ми помогна да направя своите избори. Житейските уроци винаги идват случайно под една или друга форма. За мен тази година „Брулени хълмове“ донесе свежест, смелост и удовлетворение, че в крайна сметка избрах най-доброто, което можех да си подаря в онзи момент.

2) „Малки пожари навсякъде“ – Селест Инг5

В началото на романа, когато сюжетът все още не се бе заплел подобаващо, ми се искаше на няколко пъти просто да захвърля книгата и повече да не я отворя. Толкова мудно и изнервящо за мен се случваше всичко, че почти се отказах. Упоритостта ми и подсказката на… *beat the drums please* разбира се, че #госпожицатасбодлите (тази година май той се оказа книжната ми фея), ме накараха да оставя всичко друго настрана и да продължа да чета.

„Малки пожари навсякъде“ ме изправи пред морални казуси, пред които не съм си и представяла, че ще се изправя. На изпитание беше подложена цялата ми човечност, но и разбирането ми за това как се движи светът и човекът в него. Наистина, наистина важна книга, която съм изключително щастлива, че прочетох.

11) „Където пеят раците“ – Дилия Оуенс

Нима се съмнявахте, че мога да поставя което и да е друго заглавие на това място?

Историята на малката Кая ме трогна толкова много, че почти нямаше момент, докато я четях, в който гърлото ми да не беше свито. Нямате никаква представа колко много се припознах в главната героиня.

Тази книга ми причини почти физическа болка с всяка една сълза, която пролях заедно с Кая… А, повярвайте ми, много си поревах, докато четях… а и след това. Но освен че съм ревливка, която отлично умее да смесва личната си история с живота на измислени герои, съм и човек, който умее да се радва заедно с тях. Смях се и обичах заедно с Кая. Израснах с нея и бягах на свобода в мочурището. Аз бях Кая и тя беше мен. Няма какво повече да кажа за този роман.

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

2 коментара към “Десетте най-добри книги, които прочетох през 2019-а година.

  1. Готина класация 🙂 Не съм чел нищо от нея, но „Татуировчикът на Аушвиц“ и „Където пеят раците“ са ми в списъка за четене през тази година. Всяко ново добро мнение, което прочета за тях, допълнително ме надъхва.

    Liked by 1 person

    1. Винаги се получава така с книгите, които искаме да прочетем.
      Ще се радвам, ако прочетеш някоя от споменатите от мен заглавия, защото искрено вярам, че историите им са най-доброто, на което попаднах през изминалата година. Някои от тях дори успяха да се наредят сред най-добрите и важни книги, които съм чела през целия си живот

      Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s