Публикувано в Блогмас, Блогмас 2019, И много други неща

След няколко страници срещаме: Явор Недев (тишина и плагиатство)

Спомняте ли си как в предния брой от поредицата ви казах, че леко се притеснявам какво ще сътвори четвъртият ми гост? Е, имаше защо.

Познавам Явор като читател с много добър вкус за книги, който освен за превод (понеже е преводач) няма да отвори роман, приближаващ се до етикета „чиклит“. Невероятно искрено и директно, мнението му може да ви се стори много остро. В девет от десет случая обаче ще бъде прав и книгата, заклеймена от него като „не си струва хартията, на която е отпечатана“, най-вероятно наистина е загуба на ресурси и труд.

Рязък, но почти винаги прав.

Запомнете това, когато четете текста по-долу.

 

Въведение

Какво искаш от мене?

– Да ми пишеш ревюта за блога. Решила съм да има гост-писачи и искам ти да си един от тях.

– Чудно. Какво се иска от мен? Любими книги на годината? Любими книги за всички времена? Анти-книги?

– Пиши, бе. Пиши.

pexels-photo-762686

***

Пиши, вика. Тракай по клавиатурата, извади изпод праха пишещата машина, наостри молива, запали свещите, стрий в хаванчето пигментите и остави отпечатъци върху стените на пещерата. Пиши. Спусни кофата в кладенеца на самотата и изкарай от него светата вода на вдъхновението, за да помажеш челата на посърналата тълпа, събрала се в подножието на храма в очакване на чудото. Колко ли още жреци на словото ще слязат по прашасалите стълби, за да изпълнят своя вечен обред? Тълпата пред тях и днес е оредряла. Но тишината, усамотението, вглъбеността – те трябва да се пазят до край. Нека новите богове да завземат света. Така винаги е било и ще бъде. Но един четящ сред всички гледащи да остане, то той сам ще възстанови на самотните храма.

„Рано сутринта двамата напуснали базовия лагер, за да атакуват югозападната стена на планината. Всичко вървяло добре. Двамата стигнали върха, но после дошла бурята. Скоро разбрали, че няма да успеят да слязат живи. Първият успял да се свърже по сателитния телефон с жена си. Заедно избрали името на детето, което тя носела в себе си. После той безшумно умрял в подножието на върха. Вторият не успял да се свърже с никого преди да умре. Никой не знае какво се е случило на планината в онези последни часове. Благодарение на сухия, студен климат над 8000 метра височина телата и на двамата са запазени. Лежат в тишина, изглеждащи горе-долу по същия начин, когато за последен път ги видях преди двадесет и две години“ [стр. 3]

3В тишината на Еверест умиращ съпруг кръщава нероденето си дете. Там, в сухия студ, двама другари остават завинаги приятели, винаги един до друг. Не ги преследват ежедневни дразги, битови неразбирателства или досадни недоразумения сред белия информационен шум, които да разтегнат до краен предел нишката на тяхното другарство. В тишината те са вечни.

Erling Kagge е норвежки изследовател, който през 1990 г. заедно с Borge Ousland достигат Северния полюс. Първите мъже, които успяват да го направят самостоятелно. Соло. 800 километра на ски с шейни, вързани за гърбовете им. И тъй като явно на Erling това не му е било достатъчно, след около три години прави същото и на Южния полюс. За 50-те дни, за които изминава 1300-километровото разстояние до полюса, той няма никакъв радио-контакт с останалия свят. Нищо. Nada. Nothing. No Wifi, майна.

– Е, как?

– Фиуууу – отвърна вятърът.

– Алоу? Тебе питам. Wi Fi. Парола! Статуса да си ъпдейтна. Келеш!

– Скръц – обади се снега.

– Мамка ви, имигрантска!

Тишина. Silence. Така се казва и малката му книга. За съжаление още не е преведена на български. (Много) Вероятно защото тукашните издателски къщи не виждат келепир, опа, файда, простете, полза (нали малките не разбирали такива думи, та се налага сега и от български да им превеждаме на български) в това да издават книги за Тишината. Те трябва да вдигат шум около себе си. И да пускат на пазара Малки Коледни Еднодневки, Кървища и Ченгета и БГ МАМА Езотерика,  че да вържат бюджетите. Тишината не продава. Тишината не плаща. Малките Коледни Еднодневки обаче спомагат на горкия преводач, стиснал зъби и празен портофейл, да пише за нея. Новите богове имат гадно чувство за хумор.

Оказва се обаче, че според Паскал човек не може да понася тишината. Остане ли сам, тя започва да го човърка, да го хапе и да го дърпа за косата. Тормози го. Отначало по детински, но после по нацистки.

„Настоящето боли, пише Паскал, И нашият отговор е непрестанно да се оглеждаме за нови поводи как да насочим вниманието си навън, далеч от нас самите. [Но] ние живеем в ерата на шума. Тишината е почти изчезнала“ [стр. 37]

Настоящето наистина може да е болезнено. В един любопитен експеримент2 доброволци биват оставени сами в абсолютно празна стая. Нищо. Но в стаята има бутон. Който щом бъде натиснат, пуска електрошок на участващите в експеримента. Човек би си помислил, че не би било разумно да го натискат онзи бутон. Все нещо ще има. Все нещо ще се появи в тази стая с един единствен бутон. Но няма нищо. Тишина. Дълбока, бездънна като блатото Стикс тишина, в която всичко потъва. Един от участниците натиснал бутона 190 пъти за престоя му в стаята. Изглежда, че да остане човек сам е много по-болезнено от самопричинен токов удар.

Може би именно поради това, коментира Kagge, пасторите на модерния свят прокламират действие, внимание, развлечение, секс, елате насам, елате да видите, да чуете, участвайте, сложете този хедсет за виртуална реалност, виждате ли? усещате ли? ето ви ръкавици, за да чувствате вибрациите на тялото ѝ, сексът никога не е бил по-добър, всяка, която някога сте искали, по последните deep fake технологии, Black Mirror е просто една комедия, всичко е при нас, само за вас, завинаги за вас. Елате в повече! Оставете всичко и елате насам.

От това виенско допаминово колело трудно се слиза. Постоянното ровене в новините, чатовете и социалните мрежи. Да не изтървем нещо. Нещо може да се случи без ние да знаем. Какво тогава? Кой и какво съм сега? Kagge го нарича FOMA – Fear of Missing Out.

Тишината. Този наш безценен и рядък вече ресурс. Не е нередно да ни е скучно. Напротив, понякога скуката трябва да се търси, да се озапти и да ѝ се насладим. В нея се случва много повече отколкото в белия шум на празните активности.

Тишината е вглъбяване в дейността, вместо преосмислянето ѝ.

В нея всеки момент е по-голям от себе си.

В нея не можем да живеем през другите хора. Там човек е сам и себе си.

Да затвориш вратата на света и да бъдеш демиург на собствения си свят, когато учиш, правиш любов, бягаш, готвиш, четеш или танцуваш.

Този храм не бива да бъде забравен. В неговото обикновено ковчеже се крие  нискотехнологичното решение за крайната сетивна стимулация на сегашното ни модерно съществуване. Рядкост, която трябва да бъде опазена. На жреците на този храм не им се обръща сега внимание. Те в повечето пъти са сами и наясно. Будят подозрения. Обичат да прекарват много време в тишина. В самота. О! безумний!

Последните романтици ли са това? Като онези от 19 век., които така настоятелно седели по върховете на планините и се взирали и се пулили в скалите, настоявайки в поетическото си объркване, че така се свързват със сюблимното. Седят и гледат тишината. Остарели глупаци, загубили си ума по един вече загубен свят? Може би. Може би.

Но кога за последно гледахте изгрева без да го снимате?

No Wifi, майна.

 Silence by Erling Kagge

4

***

– Ама не пиши повече от 1000-1200 думи, че хората не обичат нещо да четат дълги ревюта.

– Да, да… разбира се. Сега всеки разполага с внимание колкото на 4 годишно. Важното е да сме живи и здрави.

***

Това ще е кратко. Обещавам.

Тъй като няма да е ревю, нито пък преразказ, още по-малко пък хвалебствени бележки за чужди трудове, че да печелим трафик в сайта. Дрън-дрън.

Но има нещо важно, което трябва да се знае.

Кражбата на интелектуална собственост е наказуема.

Да се впуснеш по склона на обърканата народна чувствителност и съвсем целенасочено да гризеш с жълтите си зъби тялото на народните обичаи е низко и повече от жалко.

Да претендираш за автентичност в лъжата и за опит в наивността е келешко.

Да получаваш финансови облаги от десетилетия чужд труд си заслужава шамари.

Да се правиш на света вода арогантна и на „аз съм тази, която най-знае и за това ме гонят“ е за ритници.

То за това си го издаваш сама.

Защото никой издател няма да си сложи подписа под лъжите ти.

Затова вече не ходиш на интервюта, защото ще трябва да се изправиш пред истината.

Розмари

Де

Мео

Розмари, бе, копеле.

Розмари….пише за български обичаи.

По думите на Мартин Карбовски: Да го духаш, майна.

По думите на оня другия глупак: НЕ КУПУВАЙТЕ ТАЗИ КНИГА

Откраднати Глупости – Розмари Де Мео

За малко по-любопитните: „Стопанката на Господ“ – измислици и плагиатство.

Послепис

Мислете какво четете,

Писаните думи не са закон.

Сипете газ и на тези,

Знаете къде е запалката.

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

2 коментара към “След няколко страници срещаме: Явор Недев (тишина и плагиатство)

  1. Когато драгият господин започне да издава книги, които се четат колкото презрените му „хотелчета“, тогава ще може да си позволи така да говори! Г-ца Де Мео е написала прекрасна книга, от която всички можем да се поучим и да узнаем повече за бита и културата на дедите ни. Предполагам той самият дори не я е чел. Не четете това ревю!

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s