Публикувано в Блогмас, Блогмас 2019, Исторически романи, Ревюта, Съвременна световна литература

„Between shades of gray“ от Рута Сепетис [ревю]

Ако забелязате от заглавието на публикацията, днес ще ви разкажа за една чуждоезична книга от близка на сърцето ми авторка – Рута Сепетис.

1Ако следите блога по-отдавна, то най-вероятно помните колко впечатлена останах от „Сол при солта“, преди повече от две години. А и да не сте разбрали от блога, ако някога сме разговаряли на тема любими тематики, засегнати в романите, то най-вероятно съм ви споменавала това заглавие.

Точно по същата причина попаднах и на „Between shades of gray“. Винаги съм харесвала книги или филми за световните войни и един ден, докато търсех някой интересен филм, попаднах на Ashes in the snow. Едва във финалните надписи разбрах, че филмът е базиран на роман на Рута Сепетис. Веднага в главата ми защракаха колела – как да намеря книгата, кога да я прочета, ще се справя ли с още една книга, още повече неочаквана в плана ми за четене. Разбира се, че нямаше значение, че вече бях гледала филма – в сравнение с книгата… Повярвайте ми, още веднъж си доказвам, че няма как да сравним книга и филм. Нямаше значение, че книгата не е преведена в България, а аз не бях чела на английски нещо по-дълго от няколко страници документи от поне пет-шест години. Аз просто трябваше да я прочета. Най-малкото, нали, за да проверя дали стилът на Сепетис ще бъде същият като в „Сол при солта“. (Повярвахте ми, нали?)

„Between shades of gray“ ни запознава с напрегнатото положение в Литва през 1941 година, когато Червената армия диша във врата на всеки. Започват да изчезват хора, но петнайсетгодишната Лина Вилкас никога не е предполагала, че тя и семейството ѝ ще имат същата съдба. Докато една нощ НКВД не нахлува в дома ѝ и не я извежда насила с майка ѝ и по-малкия ѝ брат Йонас, отвеждайки ги незнайно къде. Лина няма никаква представа каква е причината да бъдат откарани. Тя е само една тийнейджърка, която си разменя писма с братовчедка си, рисува и мечтае да обича.

От този миг обаче тя е всичко друго, но не и обикновена тийнейджърка, на която 2ѝ е позволено да витае в облаците. Предател. Изменник. Каторжник. Работник. Мъченик. Лина се превръща във всичко това и едновременно в нищо, защото НКВД не прощават никому дори секунда слабост.

Дългото пътуване във вагон, претъпкан с хора, разбира се, не е единствената жестокост, на която стават свидетели Лина и Йонас. Мъртъвци, толкова много трупове, колкото никога не е виждало едно дете, липса на не само вещи от първа необходимост, но дори и на залък, с който да залъжеш вечно празния стомах. И, разбира се, предателствата, пречупването на нечия воля и готовността да преглътнеш достойнството си, за да получиш някоя привилегия или къшей мухлясал хляб.

Но освен невъобразимото безсърдечие Лина открива и подкрепа и любов в лицето на Андриус Арас и още няколко жени, които се подкрепят помежду си. Запазвайки лъч надежда Лина вярва, че чрез рисунките си може да изпрати карта на баща си, който ще спаси семейството от кръвожадните лапи на руснаците.

Изнизват се месец след месец, събитията се въртят по-бързо отколкото главата на прегладнялата Лина. Освен за храна обаче момичето е жадно за спокойствие, за свобода и за стария си живот. Ден след ден мечтата ѝ става все по-невъзможна, но не умира. Докато пътят ѝ не пресича Северния полярен кръг, където няма нито селище, нито храна, нито светлина. Измръзналият труп на надеждата отдавна е станал храна за лисиците.

Въпреки това Лина запазва лъч от нея в себе си.

Ако след прочита на „Сол при солта“ се чувствах много разстроена, то след края на „Between shades of gray“ се чувствах разбита. Суровата действителност на една толкова жестока война, застигаща едно невинно момиче. Погазването на всички принципи и човешки права, преглъщане на достойнството и всепоглъщащия страх. Мрачното утро и тъмнината в сломените души са сивите бои, с които Лина 3рисува историята на своето порастване, изтръгнато от уюта на дома и захвърлено на другия край на света.

Никое дете не заслужава подобна съдба, но истината е, че там някъде вероятно милиони деца са преживели нещо подобно или дори още по-жестоко. Нито което и да е дете, нито който и да е възрастен трябва да бъде подложен на подобни жестокости, това е извън човешките закони… Само като си помисля и душата ме заболява. Въпреки че още преди да започна да чета знаех, че този роман ще разбие сърцето ми, го отворих. Защото именно в такива моменти откриваме истинското в хората и макар че исках да си докажа, че жестокостта е надделяваща при човека, нямаше как неспирните опити за борба и надеждата на едни толкова чисти човешки същества като деца, принудени да порастнат по време на война, да не измести фокуса.

Точно това харесах в романа. Безкрайните мечти, чистотата на децата и несклонимите им глави. Възхитих се от волята за живот, свобода и любов. Завидях на способността им никога да не се предават и винаги да откриват нещо бяло дори в непрогледния мрак, в какъвто се бе превърнало бъдещето им.

„Between shades of gray“ е базиран на разкази на оцелели от геноцида в Балтийския регион. Част от него е авторска фикция, но това не го прави по-малко достоверен или пълен с емоции. Този роман ме хвана за гърлото и размаза тялото ми в тинята на алтайския работен лагер на семейство Вилкас. Приютих се в рисунките на Лина, жертвите на майка ѝ и сълзите на десетгодишния Йонас.

Стилът на Рута Сепетис е същият, който познаваме от „Сол при солта“, което спечели допълнителни точки на романа. „Between shades of gray“ определено е една от най-добрите книги, които прочетох тази година, и с удоволствие бих я прочела отново.

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Един коментар към “„Between shades of gray“ от Рута Сепетис [ревю]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s