Публикувано в Блогмас, Блогмас 2019, И много други неща

След няколко страници срещаме: Яна Мицева – любими четива за 2019 година

От много време ми се искаше да си поканя гост-блогър/автор, но или не знаех кого да поканя, или получавах откази.

pexels-photo-1875126Идеята дойде и отмина, а повече от година се изтърколи откакто получих последния отказ, който тотално ме накара да се откажа. Декември обаче почука на прага ми и нуждата да измисля трийсет и една публикации ме накара да бръкна надълбоко в чувала с идеи. Няколко съобщения по-късно (и само един отказ!) вече имах четири бъдещи гостуващи автори в Дневникът на един книжен тигър. Четири читатели, на чиито препоръки много държа.

И колкото и да познавам литературния вкус на приятелите си, те пак ме изненадват. Яна е от хората, които могат да ти препоръчат „Чужденеца“, но в същото време да ти говори и за детски книжки, които даже и като малка не е обичала, но все пак чете.

Стига толкова съм приказвала. Предавам микрофона на Яна.

ΔΔΔ

Когато Ан ме покани да бъда гост-блогър в нейното вълнуващо книжно кътче, наречено Дневникът на един книжен тигър, много се зарадвах. Имала съм гост-блогъри, но за първи път аз самата съм такъв. Няма да ви отегчавам повече с тези си свои вълнения, защото все пак идеята е да си говорим за книги. Така че директно минавам на темата – ще ви разкажа за четири книги, които прочетох през 2019 година и които оставиха приятни впечатления в мен.

Първата книга, която избрах е „Аз съм пратеникът“ на Маркъс Зюсак.а

Срещите ми със Зюсак все са шантави. Странно стигнах до „Крадецът на книги“, а „Аз съм пратеникът“ буквално пък ми дойде на гости.

Ед Кенеди е деветнадесет годишен младеж, който има сериозна нужда от промяна в живота. Той е абсолютен еталон за неудачник, докато един ден по стечение на обстоятелствата не предотвратява банков обир и в пощенската му кутия не се появява едно мистериозно Асо. Върху картата има послание-задача, което въвлича Ед в поредица от събития и преплита живота му със съдбата на други окаяници като него. Но вместо да потъне по-надълбоко в безсмислието на битието си на неудачник, ролята на пратеник му помага да види и преживее красотата на живота, приятелството и любовта по един очарователен начин.

Това е история за силата на един, за това, че всеки един от нас може да направи осезаема промяна в живота на хората около себе си и разбира се на самия себе си.

Както и първото Асо в живота на Ед, книгата дойде при мен в точното време и успя да ме разплаче десетки пъти. Преобърна ми няколко пъти хастара със своята простота и човечност.

Втората книга за която искам да ви разкажа е моят първи досег с вълшебния свят на Туве Янсон и нейните мумини – „Омагьосана зима“.

бВъпреки, че имам деца във възраст за приказки и детски истории, то определено не чета много детски книги. Щях да кажа, че може би съм поостаряла за тях, но по-скоро съм станала твърде сериозна за да ги чета и да мога да ги оценя. Но Туве Янсон е майсторица и макар доста трудно, успя да ме увлече в света на мумините и на Муминтрол, който по някаква необяснима причина се събужда твърде рано от зимния си сън.

„Омагьосана зима“ е история за промените, за смелостта да се потопиш в новото и да започнеш да му се наслаждаваш, дори когато те е страх.

Беше ми много интересно да се запозная с всички същества, които обитават света на мумините. Разнообразието от образи истински ме впечатли. А книгата успя поне мъничко да ми върне онова впечатляващо детско любопитство, което ни помага да разширяваме кръгозора си с детско безстрашие и радост.

Третият ми избор е книга, за която не спрях да говоря с книжните си другарчета – „Seas of Crimson Silk“, книга първа от трилогията Burning Empire на Ема Хам, която е в така обичния ми фентъзи жанр.

Политически интереси преплитат съдбата на превръщачката-дракон Сигрид ив младият султан Надир в нежелан и от двамата брак.

Макар живяла цял живот в златна клетка и криеща лицето си зад маска, Сигрид е горда и независима. Лоялността към родината ѝ я държи далеч от Надир. Той пък е опиянен от властта и разкоша, в които живее, и остава сляп за всички несправедливости, на които съветниците му подлагат народа му. Двамата крият много тайни и имат много поводи да се мразят. С изненада обаче откриват, че монетата има и друга страна и привличането между тях е непреодолимо. Уви, съдбата ги поставя в жестоката позиция. Двете кралства се нуждаят от водачите си и те трябва да изберат пътищата по които ще им помогнат, а от това какво ще изберат, зависи дали ще останат врагове или ще се превърнат в силни съюзници.

Четох историята с голямо вълнение – силна, великолепна и емоционална (поплаках си и на нея! Шшшттт!). Влюбих се безвъзвратно в героите и нямам търпение да прочета останалите две части от трилогията и да разбера дали все пак Сигрид и Надир ще намерят пътя към сърцата си и обединението.

Искрено се надявам да ви изненадам, а защо не и направо шокирам с последния си избор. Четвъртата книга, за която искам да ви разкажа, не е точно книга, а комикс (обичам комикси!!!), при това е в категорията 18+. Sunstonee необичаен гкомикс в много отношения. Дело е на прекрасния художник Степан Шежич, който открих покрай другата си фенщина – видео игрите. Попадна ми яка cross-over поредица от кратки комикс рисунки с Лара Крофт и Жената Чудо, която ми хареса дотолкова, че да се разровя какви още хубости прави Шежич. Така стигнах до „Sunstone”, който разказва любовната история на Али и Лиса, които се срещат покрай необичайните си БДСМ сексуални предпочитания.

Комикса е едновременно секси и романтичен, но също сравнително умерена и адекватна разходка в БДСМ света.

„Sexual nerds. That is what BDSM people are, behind all the pretense…“

„Секс-умници. Това са БДСМ хората отвъд всички претенциии..“

Историята е разказана интелигентно и красиво, нищо общо с така предъвкваните „50 нюанса сиво“. Не си падам особено много по еротиката, но този комикс ме спечели от раз.

Това беше всичко от мен, скъпи фенове на Дневникът на един книжен тигър. Надявам се селекцията ми да ви е заинтригувала и обогатила поне малко.

 

Моите надежди пък се крият в това да внеса малко свежест в иначе познатата ви атмосфера в блога. Обещавам, че всеки от гост-блогърите има невероятни препоръки за книги, за които иначе аз най-вероятно нямаше да ви говоря. И точно затова и ги поканих – техният глас, тяхната препоръка имат огромно значение и знам, че сред споменатите заглавия в „След няколко страници срещаме“ ще намерите поне едно, което да ви заинтригува.

Кой предстои да се разбъбри в Дневникът на един книжен тигър? Ще разберете следващата неделя.

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

2 коментара към “След няколко страници срещаме: Яна Мицева – любими четива за 2019 година

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s