Публикувано в Ревюта, нехудожествена литература

„Митове и истини в храненето“ от Йордан Стефанов [ревю]

Днес ще ви говоря за една малко по-сериозна книга, която идеално се настанява в лоното на новогодишните обещания за по-здравословен живот, които обикновено правим в началото на годината.

1541765667_9_559x_.jpg

Но знаем ли с какво всъщност се храним, за да водим здравословен начин на живот? Не мога да отрека, че интернет пространството прелива от информация по темата, ала, както знаем, не можем да се доверим на всичко, което открием в Гугъл. Повечето от изписаното всъщност е плод на нечие не напълно запознато съзнание, подлъгано от стадния инстикт, че щом толкова много хора го казват, то не може да грешат, нали.

69431,В тази връзка не твърдя и, че трудът на биолога Йордан Стефанов е просто поредното място, на което ще откриете твърдения, оборващи или подкрепящи (не)известни мнения за храненето. Даже напротив, „Митове и истини за храненето“ подтиква читателя да затвори книгата и да се замисли „А дали той е прав? Ами ако греши?“ и сам да открие отговорите на въпросите, подклаждани от любопитството му.

Онова, което „Митове и истини за храненето“ предлага е една добра основа, върху  която да стъпи всеки, който е заинтересуван от начина си на хранене и какво, по дяволите, се крие зад всички тези демонизирани Е-та, мазнини и захари.

Освен биолог Йордан Стефанов е и създател на платформата „Наука и критично мислене“ и в духа ѝ в първата си книга той излага рационални изводи, свързани с хранителната индустрия, а не лични убеждения. Обяснява защо етикети като „без химия“, „био“ и „суперхрана“ всъщност са много подвеждащи и в много от случаите смехотворни и не на място.

В края на всяка глава авторът оставя бележки за източниците, които е използвал, 7403397_back__bза да изложи своите твърдения, и, според мен, би било истинска отговорност да се прегледа всеки един споменат труд.

Най-ценното качество на тази книга обаче според мен си остава свободата на читателя да се съмнява. В нея липсват публично заклеймяване на нечие мислене и лов на вещици. В нея открих единствено повод да се замисля какво всъщност приемам и кои са търговските трикове, които ме подлъгват, за да дам малко повече пари за ако не по-вредно, то поне същият продукт без подходящите етикети.

 

Кое е най-важното, което научих от „Митове и истини за храненето“?

  1. Не веществата, а количествата правят отровата.
  2. Изследванията в лаборатория не винаги са 100% верни.
  3. Изборът на мазнина за готвене е много важен.
  4. Да чета подробно етикетите и да не се подлъгвам от гръмки изказвания.

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s