Posted in Ревюта

„Каменното ложе“ от Маргарет Атууд [ревю]

Всеки един от нас е чел (или поне изгледал екранизацията) на „Разказът на прислужницата” от Маргарет Атууд. В новата си книга, която всъщност е сборник с разкази, канадската авторка предлага на читателя да се гмурне в езеро от девет лукави, в което плуват ехидни усмивки на дяволит хумор. Не се страхувайте, скачайте смело!

41011719 (1)Първото потапяне ни показва всъщност цикъл от три разказа, които веднага ми станаха любими. „Алфландия” ни представя вече възрастната Констанс, авторка на невероятен фентъзи роман, който е предизвикал интерес в читателите по целия свят. През цялото време си представях, че Констанс е еквивалент на Дж. Р.Р. Мартин. Не ме съдете, светът, в който Констанс живее на преклонна възраст и предпочита да прекарва времето си в него вместо в реалността без починалия си съпруг, много ми напомни за Вестерос. Просто чувство! Едно време пренебрегната от литературните кръгове, дори от изневерилия ѝ приятел Гавин, сега Констанс е намерила своето райско кътче, в което да изживее заника на живота си.

„Привидение” носи на Гавин сладко-горчивите спомени за връзката му с Констанс. Няколко издадени стихосбирки и три съпруги по-късно от онази далечна младост, поел по крайната отсечка на живота си поетът започва да осъзнава какво съкровище е имал в ръцете си. Особено когато значително по-младата му съпруга постоянно му досажда, опитвайки се да поддържа образа му на невероятния велик поет, какъвто никога не се е чувствал Гавин.

Третият разказ започва там, където предният свършва. „Смуглата дама”30461612 ни запознава именно с жената, която някога е застанала между Констанс и Гавин. Интересното е, че Джори винаги си е мислела, че Констанс винаги е била особнячка, въпреки че аз лично имах точно противоположното мнение. Вероятно познавате хора, които постоянно се опитват да прехвърлят недостатъците си върху другите. Това е Джори. Затова и не я харесах.

“Lucas Naturae” е разказ, който щеше да хареса на тийнейджърското ми „аз”. Действието се развива някъде през 18-19 век и ни представя едно дете-чудовище (може би вампир), което не бива приемано от собственото си семейство. Как трябва да изглеждаш, какво трябва да си и какви мисли да прелитат през главата ти (ако въобще си способен на някакви разумни мисли), за да те искат собствените ти роднини мъртъв?

22429563В разказа със странно заглавие „Мумифицираният младоженец” (не по-странно от целия сборник) Атууд ни представя един на пръв поглед закоравял мъж, който обаче се оказва добър, макар и залитнал към грешната страна в борбата си за живот. И този противоречащ си образ, който лично мен ме отегчи, открива какво? Труп, разбира се. „Мумифицираният младоженец” ми се стори незавършен, остава много въпросителни след себе си. Ето защо него самостоятелно бих оценила много ниско.

Следва „Мечтая за Зения с червените зъби”, която след достатъчно прочетени ревюта, разбрах, че е подобна на „The Robber Bride” от Атууд (1993, неиздавана в България). В разказа три стари приятелки споделят как през различни етапи от живота си са загубили по един мъж, който им е бил „откраднат” от Зения. След солидно ровене из препратки, връзки… заринах се в табове и прозорци на тази тема, понеже ми стана много интересно, разбрах причината за неразбирането от моя страна на този разказ – трябвало е да подкрепя прочита му и с прочитането на „The Robber Bride”. Със сигурност ще го направя! Ако не скоро, поне някога.

„Мъртвешката ръка те обича” или разказ за един много глупаво подписан договор22642472 между трима приятели. В ранните си години, все още неуверен в себе си и способностите си, един от тях предлага останалите да му помогнат с нещо дребно (огромен проблем в очите му тогава) срещу част от приходите от книгата до живот. Само че кой може да предположи, че написаното ще се превърне в хит, а после и в класика? Авторът може да постъпи само по един начин, нали?

„Каменното ложе” е четвъртият ми любим разказ в сборника. Вторият разказ с криминален нюанс, точно този ме впечатли с избора на оръжието на почти перфектното убийство. Ако не знаете за какво да използвате един строматолит на около 2 милиарда години, може да разберете в „Каменното ложе”.

„Да изгорим боклуците” ни представя вдовицата Уилма, която страна от синдрома на Шарл Боне (според онова, което аз открих синдромът е на Чарлз Боне) – зрението ѝ е затруднено, но за сметка на това има зрителни халюцинации. Напомня ли ви на някого, на Констанс? Защо споменавам този факт ли? Защото за мен бе изключително приятно да направя тази връзка. Както отворих цикъла с Констанс, така го затворих с Уилма.

И свърших там, откъдето започнах.

„Каменното ложе” е невероятно написан сборник, който, според мен, надминава „Разказът на прислужницата”. В началото имах притеснения дали познатият ми вече от романа стил на писане няма да се разводни или разкъса в частичките на отделните разкази, но Маргарет Атууд за пореден път ме изненада невероятно. Ако романът за Фредова спечели интереса на читателите заради екранизацията, то ако надникнете по-внимателно в „Каменното ложе“, ще забележите, че авторката заявява твърдо, че времето, което изживяваме тук, трябва да бъде използвано пълноценно, а какво означава това, зависи единствено от нас.

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s