Posted in Ревюта

„Братоубийците“ от Никос Казандзакис [ревю]

„Братоубийците” – втората книга на Казандзакис, която чета; първата, за която съм уцелила подходящото време.

39861298Последният роман на може би най-известния гръцки автор ни потапя в едно грозно време, първите военни действия в Европа след Втората световна война – гражданската война в Гърция, където брат убива брат си, а майка оплаква съдбата и на двете си деца. Първата сцена, в която се включва читателят, е изселването на цяло село, принуждаването на един голям дом, едно сплотено семейство да се премести, разпръсне и изгуби.

В хаоса на страдалчески викове, мъка и щик срещу щик срещаме поп Янарос, който вярва, че щом това е волята Господня, значи е правилното „решение”. Години скитане след това, години на приютяване от една църква в друга, срещаме поп Янарос, вече значително по-възрастен, като свещеник на едно негостоприемно селце, кацнало на скалите. И като всяко едно населено място в Гърция по онова време, и в това село ръмжи болката от братоубийствената война. Война на партизаните и комунистите, на религиозните и атеистите. А поп Янарос е в средата, символ на човека, търсещ доброто във всеки и всичко, човекът, който търси Бог, ала не богът на Църквата, не богът на отшелниците, които преяждат и поливат обилната вечеря с вино, докато толкова много хора гладуват. Не, поп Янарос търси Богът, онази величина за добро, в която всеки вярва, но не е способен да открие в сърцето си.

Точно тук митът, че „Братоубийците” е роман за вярата бива разбит. Това е роман за човешкото в човека, за загубата, дори за милосърдието проявено от един войник към противника (еднакви в сърцевината си, облечени в различни цветове). Това е роман, който те хваща деликатно (или пък не) за ръката и те завлича във вихъра на отрицание, вяра (не в Бог, а в човечеството) и търсене на самия себе си в света на хаоса.

Харесах романа именно заради това. Не отричам, че го зачетох с очакване да не ми хареса, защото не обичам да чета за религията (а и „Аскетика“ не ми допадна, когато я четох преди време). Ала „Братоубийците“ ме спечели толкова много, че със сигурност скоро ще отворя и друг роман на Казандзакис.

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s