Posted in И много други неща

Любими цитати от „Книжарката от Площада на билките“ от Ерик дьо Кермел

„Книжарката от Площада на билките“ е една вдъхновяваща за книжарите (поне според мен) книга. Хареса ми стилът на автора, който сякаш цял живот е бил книжар. Думите му, които подръпнаха най-чувствителната струна на душата ми, може да прочетете по-надолу.

📓


Аз обичам книгите.
Обичам всички книги!
Както съвсем малките, сътворени на един дъх, така и многообемистите, дело на един цял човешки живот; старите книги с техните оръфани корици, но също и току-що излезлите от печат, които се перчат с красивата си червена лента върху подвързията си.
Обичам книгите, разказващи трепетни романтични истории, от които на човек му се доплаква, но изпитвам огромно удоволствие от есеистичните произведения с увличащите сложни криволици на техните интелектуални и изкусни фрази и мъдрости, които ми дават усещането, че съм по-интелигентна от другите.
Обичам и книги за изкуството, които внасят в домовете от Лувъра и от Прадо, или от непознати земи от петте континента на света. Колко много хора нямаше да знаят нищо за тези чудеса, ако ги нямаше книгите!
Обичам и гръбчетата на книгите. Когато са подредени по лавиците, най-напред се взираме в тях с тях наклонена глава, сякаш им отдаваме своята почит още преди дори да сме ги разгърнали.
Обичам и хартията. Как да говоря за нея само в едно единствено число? Обичам хартията на страниците, които прехвърляме една след друга, а също и на онези, от които понякога отвръщаме поглед. Ако е правилно подбрана, поглъщаме я заедно с думите и прелистваме страниците с алчно нетърпение. Но когато е в дисонанс, това може да накара читателя да захвърли книгата, раздразнен от фалшивия акорд.
… Обичам и също и думите върху страницата. Не говоря за смисъла им, а за ритъма, породен от движението на техния сив цвят. Всяка дума винаги е отделена от следващата с едно празно пространство, с гарантирана дистанция, която е израз на куртоазия и благодарение на която никоя дума не настъпва съседната и всяка от тях може да диша с пълни гърди. Ако и ние бяхме като думите върху страниците, сигурна съм, че тогава щеше да има много повече място за доброжелателство и то щеше да процъфтява.


 

📓


Имам толкова много приятели, за които мечтата да имат книжарница е както за други да имат хотелска стая. Това са защитни мечти, мечти, които понякога придобиват формата на бягство… Да намериш убежище в книгите, е както да се подслониш зад дебели стени…
Но мисля, че книгите разкриват много по-широки хоризонти от високите стени.


 

📓


Обичам авторите, които умеят да вдъхнат аромат на разказваните истории, онези, чиито думи могат само леко да докоснат кожата ми или тежко да легнат върху нея.


 

📓


Дори и най-невероятната измислица разказва по нещо за своя автор, чак след това потъваме в бездната между описаната и собствената ни съдба.


 

📓


Всеки книжар научава много неща за своите клиенти чрез книгите, които четат. Особено много внимавам да не съм недискретна с въпросите си, защото и без това вече съм, знаейки кой какво предпочита. В края на краищата книжарите може би сме малко нещо воайори. Книгите са огледало без калаени амалгама, през което ние можем да виждаме сродните души.


 

📓


Началото на пътя е да забавим ритъма. Да съществуваме във времето, а не да тичаме подир него. Да се посвещаваме на всяко нещо изцяло, а не на много неща по малко.


 

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s