Posted in И много други неща

Любими цитати от „Афиши в огледалото“ от Радостина Ангелова

Много отдавна не съм споделяла с вас любимите си цитати от определена книга и тъй като лятото е в разгара си, а аз така и не съм ви предложила своя списък с летни четива, ще ви изкуша с любимите си цитати от „Афиши в огледалото“ от Радостина Ангелова.

 

🌹


Сега му се искаше да е тихо, да чуе единствено звука от нейните токчета, да види само нейната фигура, а нощта да ги приюти в левия си джоб – онзи, който е по-близо до сърцето.


 

🌹


Тогава Стоян не мислеше за бодлите ѝ. Бодлите идеха с всяка роза и градинарят – добрият градинар – не им се плашеше.


 

🌹


Хубаво ѝ беше в прегръдките на Стоян. Топло. Сигурно. Понякога се чудеше дали това не беше по-истинският свят от онзи на сцената. Светът, в който може да разговаря с нейните думи, а не с написаните, в който може да разказва своето сърце, а не чуждото, в който ръцете на милия ѝ Стоян са съвсем истински – искащи и даващи – живеещи единствено за нея и за никоя друга.


 

🌹


И се разсмя. Смехът ѝ шупна като внезапна пролет и полепна по кожата на Стоян. Ненадейно стаята се изпълни с примамливия аромат на цветя и горски плодове, а дъхът на мъжа се затопли. ако тя можеше да се смее така безкрай, той щеше да остане вечно млад. Сигурен бе в това. и вечно неин – в това пък не се съмняваше изобщо. Смехът ѝ му поднасяше амброзия, която дори закърнелите му мъжки сетива вдишваха и вкусваха.


 

🌹


Мълчанието на Роза беше гнездо, в което тя отглеждаше мислите си необезпокоявана. Наблюдаваше хората и света, а те не я забелязваха, защото нито хората, нито светът забелязват мълчаливците. Те вървят след шумните и кресливите и дори когато не им вярват, мислят, че е защото са глупави, а не защото онези са снесли кухи яйца, от които няма да се излюпи нещо читаво.


 

🌹


Когато е влюбен, мъжът, дори да не е бил никога рибар, хвърля въдица. Закача на нея собственото си желание, слага за всеки случай щипка искреност и неизменно оставя дъх на мускус. После замята. Понякога жената, към която е насочено цялото усилие, долавя стръвта. Друг път я вижда, но се прави, че я няма. Случва се на кукичката да се хване съвсем различна риба, неочаквана и със сигурност изненадваща за рибаря. Мъжът обаче е упорит. Мъжът и милионите мъже преди него, които са скрили последния си дъх в костите му, са изкусни в този занаят – чакането. Майсторството им е филигранно. Нали така са предавали гена си ден след ден, век след век…
Когато желаната жена най-после е привлечена от стръвта и любопитството си, а кордата я придърпа към изпръхналите мъжки устни, мъжът не спира. Той замахва с въдицата още веднъж, но този път се цели в луната. В такъв момент луната все се случва да е пълна и улавянето ѝ е детска игра. Кордата я повлича и тя идва близо, по-близо, още по-близо и нощта се сменя с ден. Така мъжът вижда всяка подробност от тялото на жената, всяка дреболия от съществото ѝ, обсебен е, загубва се.
А жената затваря очи; много ѝ е светло. Пък и тя не иска този мъж. Иска някого, който ще ѝ сваля звезди.


 

🌹


Едно бъдеще никога не е толкова далеч. Всеки сегашен миг е бил бъдеше едва преди секунди. Близкото бъдеще и далечното бъдеще въртят едно и също въже, а по средата човекът скача както може. Но понякога се случва да спре. Да се спъне. Да го спънат. Да се откаже доброволно или да го принудят, което понякога е едно и също. И тогава въжето спира, близкото и далечното бъдеще в двата края се сливат с настоящето, за да изчезнат като възможност завинаги.


 

🌹


Понякога мъдростта идва по един и същ начин. Но като че ли по-важното е да дойде, не е от значение как.


 

🌹


Любовта е безчувствена. Тя е като водата или есента – просто съществува. Хората са тези, които ѝ придават смисъл с копнежите си. Когато някой стане част от сърцето ти, не можеш да го извадиш оттам. Същото се случва, когато ти станеш част от сърцето на някого. Искаш или не, вече сте свързани. Любовта не е нито виновна, нито е невинна. Тя само е.


 

🌹


Нещо се бе объркало в гравитацията на Земята: Лия беше сигурна, че тежи поне десет пъти по-малко. След срещата с баща ѝ в нея се бе настанила такава безтегловност, че ако прозорците на колата бяха отворени, щеше да полети към облаците. И понеже се бе превърнала в пухче на глухарче, се нуждаеше от това някой да мисли за нея, за простичките ѝ земни нужди. Като това да се нахрани или да обича.
Защото и двете бяха важни.


 

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s