Posted in Ревюта

„Книжарката от Площада на билките“ от Ерик дьо Кермел [ревю]

Предупреждавам, че ревюто е писано от една горда със званието си книжарка.

40707576“Книжарката от Площада на билките” ме потопи по нов начин в изкуството да бъда книжар и с широка усмивка, зад която се криеше вдъхновение, разтварях страниците на книгата и поглъщах съдържанието.

“Книжарката от Площада на билките” е дебютният роман на френския журналист Ерик дьо Кермел. Сюжетът ни потапя в перлата на Гар – красивия Юзес, където живее Натали. Една сутрин тя вижда табела “Продава се.” пред книжарницата и си казва “Защо не?”. Така се оказва собственичка на книжарница, макар че през целия си живот единствената професия, която е упражнявала е тази на учител.

Още преди да отворя книгата вече имах очаквания, че ще бъде нещо подобно на “Моята прекрасна книжарничка” от Петра Хартлиб. Обаче грешах. Романът на Ерик дьо Кермел притежава свой собствен чар, създаден от хипнотизиращите описания на чувствата на Натали. Авторът се е справил прекрасно със задачата да опише как се чувства един читател в книжарница:

Аз обичам книгите.34037119

Обичам всички книги!

Както съвсем малките, сътворени на един дъх, така и многообемистите, дело на един цял човешки живот; старите книги с техните оръфани корици, но също и току-що излезлите от печат, които се перчат с красивата си червена лента върху подвързията си.

Обичам книгите, разказващи трепетни романтични истории, от които на човек му се доплаква, но изпитвам огромно удоволствие от есеистичните произведения с увличащите сложни криволици на техните интелектуални и изкусни фрази и мъдрости, които ми дават усещането, че съм по-интелигентна от другите.

Обичам и книги за изкуството, които внасят в домовете от Лувъра и от Прадо, или от непознати земи от петте континента на света. Колко много хора нямаше да знаят нищо за тези чудеса, ако ги нямаше книгите!

Обичам и гръбчетата на книгите. Когато са подредени по лавиците, най-напред се взираме в тях с тях наклонена глава, сякаш им отдаваме своята почит още преди дори да сме ги разгърнали.

Обичам и хартията. Как да говоря за нея само в едно единствено число? Обичам хартията на страниците, които прехвърляме една след друга, а също и на онези, от които понякога отвръщаме поглед. Ако е правилно подбрана, поглъщаме я заедно с думите и прелистваме страниците с алчно нетърпение. Но когато е в дисонанс, това може да накара читателя да захвърли книгата, раздразнен от фалшивия акорд.

… Обичам и също и думите върху страницата. Не говоря за смисъла им, а за ритъма, породен от движението на техния сив цвят. Всяка дума винаги е отделена от следващата с едно празно пространство, с гарантирана дистанция, която е израз на куртоазия и благодарение на която никоя дума не настъпва съседната и всяка от тях може да диша с пълни гърди. Ако и ние бяхме като думите върху страниците, сигурна съм, че тогава щеше да има много повече място за доброжелателство и то щеше да процъфтява.

36238115Бих ви помолила да не обръщате внимание на дългия цитат, но, разбира се, това няма как да се получи. Тази книга е една от малкото, които са ме накарали да си записвам толкова дълги цитати. И имам подобни бисери почти от цялата книга, защото думите, които използва авторът са вълшебни, опияняват те.

След като Натали се сдобива с книжарница единственото, което ѝ остава, е да я развие. Едно от нещата, които читателят може да разбере веднага за главната героиня, е, че тя наистина обича книгите. Харесва ми колко авантюристично е настроена – начинът, по който се хвърля с главата напред в едно начинание, където не ѝ е гарантиран успех.

В книжарницата ѝ постепенно започват да откриват пристана си различни читатели, на които тя се опитва да помогне чрез книгите и историите, които разказват. Притисната от избора на четива от родителите си девойка, несбъднал мечтата си пощальон, ранен войник в тежко състояние… Това са само няколко от хората, на които помага Натали чрез най-универсалното лекарство – книгите. За тази невероятна героиня мога да кажа, че има невероятно чувство за нюх и притежава една удивителна за книжарите способност – усеща „химията“ между читател и някоя определена книга. Авторът, а чрез думите му и главната героиня на романа, ме впечатлиха именно с това колко майсторски усещат настроенията и тревогите на другите.

В “Книжарката от Площада на билките” открих историите на няколко души, които научиха не само Натали, но и мен какво е това смелост, радост от живота и страст към нещата, които обичат. Това е един прекрасен роман, в който човек ще се срещне не само с интересен стил на писане и чувствителни и емпатични герои, но и с немалък брой заглавия на други книги, към които да се насочи. Очакванията ми съвсем не бяха задоволени, но тази книга ми даде едно прекрасно изживяване в главата и сърцето на един друг читател. Ерик дьо Кермел се е справил страхотно!

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

5 thoughts on “„Книжарката от Площада на билките“ от Ерик дьо Кермел [ревю]

  1. Първото ревю,което чета за тази книга е в твоят блог и успя да ме потопиш в атмосферата до толкова,че я искам ве-дна-га 😀 Тъкмо открих твоето книжно местенце и сега ще се заровя доволно в постовете,защото ми е увлекателно да те чета 🙂 Поздравления за уютното кътче x Обичам да откривам блогъри,които са на моята вълна.

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s