Posted in И много други неща

Любими цитати от „1984“ от Джордж Оруел

Преди известно време прочетох „1984” и „Фермата на животните”. Признавам си, „1984” ми хареса страшно много, докато от „Фермата…” останах разочарована. Не е моята бира. Ето защо днес съм ви подготвила любимите си цитати от „1984”.

📓📓📓

„Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа. С глава, сгушена между раменете, за да се скрие от лютия вятър. Уинстън Смит се шмугна бързо през остъклените врати на жилищен дом „Победа”, но не толкова бързо, че да попречи на вихрушката да нахлуе с него.”

📓📓📓

„В далечината между покривите се мярна вертолет, покръжи за миг като мушичка и с рязък завой отново се стрелна нататък. Бе полицейски патрул, който надничаше в прозорците на хората. Патрулите обаче не бяха страшни. Страшна беше само Полицията на мисълта.”

📓📓📓

„Човек трябваше да живее – живееше по навик, превърнал се в инстинкт, – със съзнанието, че всеки негов звук се улавя и че освен когато е тъмно, всяко негово движение се следи.”

📓📓📓

„С възрастта, разбира се, човешкото тяло става по-чувствително, но щом сърцето те боли от липсата на елементарни удобства, от мръсотията, немотията, безкрайните зими, лепкавите чорапи, вечно неработещите асансьори, ледената вода, грубия сапун, разсъхналите цигари, храната със странен неприятен вкус – не означаваше ли това, че не такъв е естественият ред на нещата? Щее ли всичко да изглежда непоносимо, ако човек не притежаваше наследствена памет, която му нашепваше, че нещата някога са били различни?”

📓📓📓

„Порази го мисълта, че в решителни мигове човек никога не се бори срещу външния враг, а срещу собствената си плът.”

📓📓📓

„Цяла седмица животът му бе като неспокоен сън. На следващия ден тя се появи в столовата чак когато той излизаше, след като свирката бе прозвучала. Вероятно я бяха прехвърлили в по-късна смяна. Разминаха се, без да се погледнат. На по-следващия ден тя беше в столовата в обичайното време, но седеше с три други момичета точно под телекрана. После изобщо не се появи три ужасни дни. Умът и тялото му сякаш бяха станали нетърпимо чувствителни, все едно прозрачни, и всяко движение, всеки звук, всеки допир, всяка дума, която трябваше да изговори или чуе, бяха същинско мъчение. Дори в съня си не можеше да избяга от образа ѝ.”

📓📓📓

„Уинстън лениво размишляваше дали в отреченото минало е било естествено мъж и жена да се излежават така, голи в прохладната лятна вечер, когато им се иска да се любят, когато им се иска да разговарят, без да се чувстват задължени да станат; просто да си лежат и да слушат мирните звуци отвън. Нима е възможно да е имало време, когато това е било естествено?”

📓📓📓

„Животът ден за ден, седмица за седмица, изживяването на настояще, което няма никакво бъдеще, очевидно бе непобедим инстинкт, точно както дробовете на човек поемат дъх след дъх, докато въздухът свърши.”

📓📓📓

„Началото съдържаше в себе си края. И все пак беше страшно: или по-точно, когато предвкусваш смъртта, все едно че си по-малко жив.”

📓📓📓

„Най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш.”

📓📓📓

„За пръв път прозря, че ако искаш да скриеш една тайна, трябва да я скриеш от себе си. През цялото време трябва да знаеш, че я има, но докато не ти потрябва, не бива никога да допускаш да проникне в съзнанието ти, изразена с думи.”

📓📓📓

„Имаше неща, неща, които вършиш самият ти, и след които не можеш да бъдеш същият. Част от душата ти загива: изгаря, изпепелява.”

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s