Posted in Тагове

Tag: Признанията на един книжен блогър

Здравейте, книжни тигри!

От толкова отдавна не съм писала, че вече почти забравих как ми се искаше да започна следващата си публикация… и всъщност каква исках да бъде.

Покрай психическата подготовка за Camp Nanowrimo и гигантските вълни от серотонин, които ме заливат, почти не ми остава време да напиша нещо за Дневникът на един книжен тигър… А и в момента съм се заинатила все с трудни за четене книги.

Както и да е, като фея-кръстница се появи Топчо от Wanderbook, която ме предизвика да направя този таг. Изглежда ми забавен, така че нека направо преминаваме към категориите.

Коя книга най-скоро не завърши?

Първият ми спомен беше за „Възвишение” на Милен Русков, която, честно казано, едва ще се насиля да хвана отново и да я прочета, но след това се сетих за една книга, която зарязах недочетена наскоро – „Думата с Р” от Лиса Линч. Взех си я, защото имах огромни очаквания за тази книга. Не знам какво се случи – дали не ѝ беше времето, или вече се пренаситих с книги, които разглеждат много тежки въпроси, като рака, например. Просто я оставих недочетена.

Коя книга е твоето сладко изкушение?

Ако съм схванала правилно, трябва да назова книга, която е моето „guilty plesure”. Ами тук бих споменала цял жанр – чиклитът! А особено много харесвам „Любовницата на пирата” от Джоана Линдзи.

Коя книга би хвърлила в морето?

212211_bАми не бих я хвърлила в морето… по-скоро в огъня – от там няма как да се завърне. „Сатаната и неговите демони”. Според анотацията на книгата окултизмът е доказателство за съществуването на Сатана. Ами значи аз съм негов демон! … Моментът, в който през съзнанието ми преминава шантавата идея да преименувам блога на „Дневникът на един (книжен) демон”. Толкова се смях на тази книга! И в същото време си помислих (за първи път), че това „нещо” не е трябвало да се превръща в книга. В огъня! На клада!

Коя книга си чела най-много?

Рядко препрочитам някоя книга. Единствената, която съм чела повече от три пъти е „Натюрморт” от Джой Филдинг, която наричам своята ”лична Библия”. Книгата се озова в ръцете ми по много интересен начин няколко години преди да я прочета за първи път – точно в момент, в който се нуждаех именно от нея. От тогава (близо 4 години) съм я чела над 10 пъти.

Коя книга не би искала да получиш като подарък?

Ами аз като цяло не обичам да получавам книги като подарък. Съвсем друго е, когато ми подарят ваучер за книги и мога да си избера сама четивата.

Без коя книга не можеш да живееш?

Не мога да живея без книги. Всички! И тези, които съм прочела, и онези, които все още не съм.

Коя книга те накара да плачеш най-много?

Когато ми зададат подобен въпрос, неизменно първо се сещам за „Хари Потър и даровете на Смъртта”. Онзи момент, в който Хари се връща в родния си град и отива на гробището… Ами винаги пускам 1-2 литра сълзи тук! Но книгата, която ме е накарала да плача, всъщност са две книги – „И дъхът стана въздух” от Пол Каланити (втората ми любима книга) и „Балада за Георг Хених” от Виктор Пасков.

Коя книга не харесваш най-много?

206167_bКолкото и да не си харесвам името, съм привързана към него. Как можаха да го сложат върху такава корица?! Не само, че не я харесвам. Мразя я!

П.С. Съжалявам, ама от издателството не са цензурирали много от анатомията :д

 

 

 

Кого тагвам? Алекс и Райс от Четат ли двама, както и Стан от Stan`s Bookish Universe.

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

2 thoughts on “Tag: Признанията на един книжен блогър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s