Любими цитати от „Германия – мръсна приказка“ от Виктор Пасков

Както споменах и в единството си изречение, с което резюмирах книгата в Goodreads, „Германия – мръсна приказка” е една от любимите ми книги на български автори. Нарежда се малко след „Балада за Георг Хених” и „Железният светилник”, които обожавам!

И тъй като смятам, че любимите цитати от дадена книга винаги показват какъв е читателят и какво го е впечатлило най-много, споделям моите любими думи на Виктор Пасков от „Германия – мръсна приказка”:

📓📓📓

„Единственият, който учеше немски, бях аз. Всички учеха английски. Аз бях единственият, който искаше да стане писател. Всички искаха да станат Джими Хендрикс.”

📓📓📓

„Грубата каменна фея бе потопила крака в сухото езеро под заведението. Трима души яростно се биеха вътре за нищо и никакво. Управителят телефонираше на милицията. Падаше софийска вечер в цвета на блу джинс. Отгоре светеше бирена луна.”

📓📓📓

„Ех, Настася!

– Остави ме… махай се… не е вярно… никога не си ме обичал, тъпанар  такъв!”

📓📓📓

„Не знам дали мога да пиша, но всички вие помните, че мога да свиря! Небесни копелета, не се правете, че ви няма, моля ви, моля ви! – концертът не е свършил, уан, ту, три, фор!…

Това е соло за теб, Гофи, мир на талантливите ти пръсти, и соло за теб, Зина, мир на невинната ти слива!

Соло за теб, Катя, мир на сияйните ти камбани, и соло за теб, Ики, мир на черния ти дроб!

Крейзи… На който и етаж да си се покачил – чуваш ли? – това е соло за теб, мили мой! Мир на калцираните ти вени!

Извади глава от клоаката, Буби! Изтръскай тинята от ушите си! Това е соло за теб, мир на интелектуалния ти задник!

Люпи, бедно ченге… нека това соло е и за теб! Мир на пистолета ти!

LOVE! LOVE! LOVE!

Въпреки живота – всичко е любов!”

📓📓📓

„Сбогом, о, идиоти, които не знаете да цените хората си! Вървете по дяволите. Някой ден ще се върна с по една диплома във всеки джоб, с куп книги, които ще напиша в по-културна среда от вашата! Бог да ви е на помощ, когато всички ние – прокудените из Европа – си дойдем и вземем нещата в свои ръце.”

📓📓📓

„Развълнувах се… Театър, дявол да го вземе! Изкуство!

Навън валеше дъжз, всичко бе потънало в мръснолилавата му пелена, дори и хората изглеждаха мръснолилави… а тук – светлини, шум, безгрижие, закачки, певци и певици се разхождат като пауни в пищните си сценични костюми, всичко е в непрекъснато движение – живот.”

📓📓📓

„Той ми говореше по мъжки.

Бях горд.

Съветваше ме да се пазя от жените. Те бяха демони, които тровеха живота на мъжа и целия свят.”

📓📓📓

„Времето изобилно тече и изтича. Изобилие от нещастливи мисли. Очите ми, втренчени в тъмното, се мъчат да видят зад него, а душата ми е свита като бито куче.”

📓📓📓

„… какви гадости сънувах! Сънувах,, че живея в една мръсна приказка. Невероятно жестока приказка – онази с човекоядеца, който изял и седемте си деца. Сънувах, че съм Палечко в някаква извратена територия, заградена със стени от запад, изток, север и юг, сънувах мръсни думи и грозни мутри, гадни докосвания, какво унижение!”