Posted in И много други неща

Любими цитати от „Речи против Катилина“ на Амели Нотомб

„Речи против Катилина“  е една от онези книги, след които не мога да си събера мислите; не знам дали я харесвам, или не; дори не знам кой от героите ми е любимият и кого мразя.

В едно съм сигурна – обичам тези цитати. Ето защо искам да ги споделя с вас:

„Не знаем нищо за себе си. Мислим, че свикваме с това, което сме, но е точно обратното. Колкото повече години минават, толкова по-малко го разбираме кой е този човек, от чието име говорим и правим разни неща.”

***

„В началото навлизах доверчиво в неговото мълчание. Изглеждаше ми лесно – достатъчно бе да спра да мърдам устни, да не търся фразата. Уви, мълчанията не си приличат. Мълчанието на Жюлиет бе кадифено пространство, пълно с обещания и митологични животни, докато това на доктора веднага смразяваше и оставяше човек неудовлетворен.”

***

„Жена ми беше като десетгодишна. Отмяташе назад глава, така че снежинките да падат по лицето ѝ. Отваряше широко уста и поглъщаше колкото можеше повече от тях. Казваше, че ги брои. От време на време съобщаваше по някое невероятно число:

– Сто петдесет и пет.

– Лъжкиня.

Стъпките ни в гората бяха тихи като падащия сняг. Не казвахме нищо. Преоткривахме щастието да мълчим.”

***

„Дали въображението ми бе причина за това, не знам, но ми се стори, че по лицето на съседа премина израз, който можеше да бъде тълкуван така: „За какво се мъчиш толкова? Аз печеля, не може да не си го забелязал. Самият факт, че всеки ден за два часа окупирам хола ти, не е ли доказателство? Колкото блестящи да са речите ти, ти си безсилен срещу фактите – аз съм в дома ти и ти досаждам.”

***

„Винаги се намират хора да кажат, че доброто и злото не съществуват. Това са тези, които никога не са се сблъсквали с реалното зло. Доброто не е така убедително като злото, техните химически структури са различни.

Доброто също като златото никога не се среща в чисто състояние в природата. Затова е нормално да не предизвиква възторг. Освен това е склонно към бездействие, предпочита да съзерцава спектакъла.

Злото пък е като газ – трудно е да го видиш, но долавяш миризмата. Обикновено е неподвижно, разстлано като задушаваща покривка. Отначало го мислим за безобидно, но бързо осъзнаваме колко територия е спечелило, как добре се е потрудило. И това ни смазва, защото в този момент вече е станало прекалено късно- Няма как да прогониш газа.”

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s