Posted in Ревюта

Приказките оживяват в „Мечокът и славеят“

Музикалният ми фон за книгата – цък.

Едно от малкото неща, на които не мога да устоя в литературата са руските приказки и романите, свързани с руските фолклор и митология. „Мечокът и славеят” се оказа съвсем случайно в ръцете ми, благодарение на прекрасните Райс и Алекс и техният BOPS. Забравяйки за списъка със задължителна литература за университета, се гмурнах в снежната приказка на Катрин Арден.

36987274„Мечокът и славеят” е първа книга от трилогията Winternight, но може да се чете и самостоятелно понеже си има свой собствен финал. В началото се срещаме с Марина и Пьотър Владимирович и тяхното малко семейство, живеещо някъде на север в студената Рус. В сгъстения мрак Дуня, бавачката на Марина, а по-късно и на нейните деца, разказва удивителни приказки за принцеси, дракони и злият принц на зимата Морозко, който може да вземе последния ти дъх с един полъх на северния вятър. Като всички деца, макар и пораснала, Марина слуша приказките в захлас. Онова, което обаче децата ѝ не знаят, е за магичните способности на покойната си баба. Марина знае, вижда в бъдещето, че ще роди още едно дете – момиче, което ще бъде достойна наследница на майка ѝ. Видението ѝ се сбъдва, но Марина губи живота си.

Години по-късно в зимния студ, Дуня все още разказва приказки. Малката Василиса, последната дъщеря на Марина Петровна, вярва на всяка една дума. Неспособен да се справи с лудориите на дъщеря си, Пьотър Владимирович заминава за Москва и се връща с нова съпруга. Мащехата на Василиса е самата дъщеря на княза, стеснителна и набожна девойка, за която хората говорят, че е луда – сякаш говори на някого в ъглите, докато там няма никой.

Сещате се, че от този миг проблемите на Василиса започват. Подобно на мащехата на Пепеляшка, Ана Ивановна не харесва заварената си дъщеря заради това, че тя също ги вижда. Демоните. Набожната княгиня осигурява на селцето възможност за религиозност с пристигането на отец Константин.

Вярвате или не, още в момента, в който се появи, потреперих, потреперих, та чак 33797941настръхнах. Имаше нещо гнило в този свещеник и както винаги се спуснах да гадая кой всъщност е той. До този момент Катрин Арден почти ни запозна с двама странници – единият с невероятно сини очи, а другият едноок. Чудех се кой от тях е отец Константин и каква точно е ролята му в книгата? Как е свързан с Василиса?

„Странникът отмести очи. С тримата влезе и накъсаният полъх на вятър, дошъл от севера. За времето между два полъха вятърът му разказа история, която беше едновременно за живот и смърт, за дете, родено в края на годината. След това, като по-слабо ехо, непознатият чу грохот и тътен като  от вълна, сгромолясваща се върху скала. За един много кратък миг в смрадливата зала той усети мириса на слънце, сол и мокър пясък.”

Теориите ми станаха на пух и прах. Отецът се впусна в Божията си задача да спасява душите на хората от езическите им вярвания като така засегна спокойния досега живот на домашните духове. С плам, който може да има само един християнски свещеник, Константин променя хората. Променя ги ужасно много.

„Можеше да преброи луничките по носа ѝ. Ако изобщо някое момиче се нуждаеше да бъде спасено, то определено беше това.”

Въпреки отдадеността си отецът не може да не забележи Василиса, която с всеки изминал ден става по-красива и непокорна. Когато отиде на църква, не стои на едно място, не се изповядва, а когато излезе с конете, се отдава на езическите си традиции.

„Тя беше такава, каквато я беше описала Ана Ивановна – коравосърдечна, непокорна и се държеше неподобаващо за девойка. Разговаряше с демони и се осмеляваше да се хвали, че е спасила живота му.”

36502740Другият извор на проблемите на Василиса е отецът и християнството, което проповядва. Вася не е глупаво момиче, постепенно осъзнава, че нещо страшно дебне из гората и ако не успее да укрепи селото (макар и без помощта на съселяните си), Смъртта ще дойде за тях.

И точно тогава среща Него. Морозко. Карачун. Мраз. Демонът на зимата. Той има много имена и иска само едно….

Не планирах да ви разказвам толкова много, но в същото време исках да наблегна на всички ключови моменти в книгата. Е, получи се доста дълго, но обикновено говоря много за книгите, които харесвам. А тази я обожавам! Не само заради самият факт, че е свързана с руската митология, но и заради стила на авторката. Очарована съм дори от описанията, които обикновено ме отегчават.

„Влязоха в града насред краткия огнен залез, който очертаваше силуетите на църковните камбанарии и кулите на двореца на фона на виолетовото небе.”

Катрин Арден ни повежда на приключение, в което всяка една приказка оживява. Русалките, домовоите и чудесата съществуват, конете говорят, но… но съществува и той. Вечният студ. Ужасът. Страхът. „Мечокът и славеят” е една приказка, която е истина. Знам, че някъде там Василиса съществува. Тя се смее, извършва лудория след лудория и слуша приказките на обичната Дуня. Знам, че съществува. Вярвам.

„Мечокът и славеят” е приказка, която ви препоръчвам с две ръце. Искрено се надявам издателство Orange да издадат и другите две книги от трилогията, защото стилът на писане на авторката е толкова невероятен, колкото и историите ѝ.

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s