Posted in Ревюта

Сестри Палавееви всяват смут в Стара Планина, партизанските чети и мъжките сърца

Не кои да е сестри. Палавееви!

17673151

Въпреки малкия си читателски кръгозор, насочен към българската литература, мисля, че именно сестри Палавееви е един от най-известните дуети, за които сме чели в романи от родни писатели. „Сестри Палавееви в бурята на историята” е една от българските книги, които колежка ми препоръча много горещо. „Все пак не всеки автор печели орлето на Хеликон!” Признавам си, не издържах на изкушението след като плановете ми за курсова работа по съвременна българска литература се провалиха. Трябваше ми нещо, което да ме впечатли много! Така се включих в приключението на Кара и Яра Палавееви.

Романът започва със спомени за една тихомълком преименувана улица. Малка, само със седем номера, никому неизвестна софийска уличка, се сдобива с неизвестното за никого име: Яра Палавеева.

„ Общото между обитателите на този най-разнороден жилищен фонд е, че никой не знае нищо за светлата личност, на която е кръстена улицата им. Включително сухият възрастен мъж с артистични наклонности, обитаващ сградата, чиято стена краси уличната табела, който има навика да посреща посетителите си с насочен пистолет. Пистолетът, всъщност, е играчка, но това става ясно чак по-късно… Господинът живее тук поне от половин век, но нито помни старото име улицата, нито дали изобщо някога е било променяно. Единствено престарялата дама от номер шест е запазила смътен спомен за това как през 52-а, на връщане от училище, заварила малка групичка мъже с каскети, скупчени на ъгъла. С тях вървяла и една жена в строг кафяв костюм. Табелата току-що била монтирана. Нямало венци, нито дори букети. Жената произнесла кратко слово, мъжете свалили каскетите, помълчали и се натоварили в двете държавни коли, които чакали наблизо. Ораторката говорила много тихо. Дамата от номер шест запомнила само, че Яра Палавеева били партизанка, загинала геройски в борбата срещу фашизма и капитализма. Какво друго можело да се очаква?”

Авторът ни пренася десетина години по-рано по софийските улици и старопланински баири, където се срещаме с две момичета. На пръв поглед сестрите, които си приличат като близначки, нямат никаква работа из лесовете, тъй като из тях бродят опасни, според слуховете, партизани. Обаче точно към тях са се насочили момичетата. Кара и Яра са добри ученички, живеят в богато семейство, но сърцата им желаят друго – да се присъединят към партизанска чета. Намеренията им обаче се препъват в не един и два камъка. Можем да започнем от това, че жените-партизанки по онова време са малко, а единствената в четата, към която искат да се присъединят, не е особено очарована от пристигането на сестрите.

„ – Госпожици… – обърна се тя към момичетата.

– Другарки сме! – прекъснаха я те в хор.

– Добре, де. Другарки. Това не променя факта, че сте постъпили изключително лекомислено! Партизанският живот не е за всеки. От града може и да изглежда много романтично, но истината едва ли ще ви хареса.”

След дълъг размисъл и обсъждане между партизаните, двете девойки са приети с 29565371кодови имена Моника и Габриела – оставям ви сами да разберете коя какво име приема, защото аз така и не успях да запомня 😃. Още с пристигането си обаче момичетата всяват смут в дружината, заради което командирът Медвед, по принцип суров и безкомпромисен човек, не таи големи надежди, че в лицата им ще открие нови другари. Моника и Габриела обаче го изненадват с нетипични за буржоазията умения и постепенно печелят уважението му.

Между партизаните обаче се намират и такива, които се способни да отдадат сърцето си на новите другарки. Разбира се, момичетата не отговаряха на симпатиите им, но не липсваха и моменти на открити сблъсъци. Всичко това, подправено с хумор и много усмивки!  😃 На моменти мъжете оглупяват толкова много, че рискуват и възгледите, и живота си за една усмивка или блага дума.

„ – Бихте ли ни разяснили, другарю Гробокопач на капитализма, какви социални и обществени фактори са наложили употребата на този оригинален поздрав към жените в трудово.борческия град Перник?

– Ъъъ? – облещи се Копача.

– Ще ни разтълкувате ли революционния смисъл на метафората „цев”? Сигурно има нещо общо с борбите на пернишкия пролетариат?… – допълни другата.

Той се напрегна да проумее казаното, но мозъкът му направи „цък” и угасна. Обзе го мъчителна безпомощност. Като че ли внезапно бе ослепял. Успя да изплюе само „Е, да ви…” и сдъвка последните думи като горчива краставица.

– Закопаха те, Копач! – Ухили се Ленин. – Умници! Само да не закопаете и нас…”

„Сестри Палавееви в бурята на историята” е заигравка с родната история, на която може да се насладите следобед, с чаша кафе или чай. Роман, напълно неподвластен на която и да е идеология. Роман за вярата в собствените възможности и надеждата за оцеляване. Съветвам ви да прочетете това облечено с думи удоволствие, а след това непременно прочетете и продължението. Заслужава си!

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

6 thoughts on “Сестри Палавееви всяват смут в Стара Планина, партизанските чети и мъжките сърца

      1. На мен и корицата ми хвана окото. Първата не ми харесва и не съм и поглеждала книгата… оня един път, когато съм я видяла някъде, когато и да е било това 😀

        Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s