Нищо не е такова, каквото изглежда… в „Серафина и магическият жезъл”

Музикалният ми фон за тази книга – цък

Ако следите профила ми във фейсбук, навярно вече сте се пренаситили от публикациите и коментарите ми за любимата ми (не)детска книга – „Серафина и черният плащ”. Е, току-що затворих и последната страница на „Серафина и магическият жезъл” и мога да ви кажа, че тази е още по-добра!

36415422Във втората част от поредицата Робърт Бийти ни пренася три седмици след победата над Мъжа с черния плащ в имението Билтмор, където нещата започват да се променят към по-добро. Серафина е открила първия си приятел в лицето на младия господар Брейдън, а леля му и чичо му са ѝ много благодарни. Всички приемат съществуването ѝ, но Серафина е изправена пред огромен проблем – за разлика от хората, които са будни денем и спят през нощта, Серафина е била нощно създание и винаги ще си остане такова. Разкъсана между все по-честите срещи с майка си и преживяванията с новия приятел в имението, Серафина не знае кой е нейният път.

„Мисис В. а бе взела под крилото си и винаги разговаряше много мило с нея. Серафина вече разполагаше и с мазето, и с гората, и със света на горните етажи – много бързо бе преминала от живот, в който има прекалено малко, към такъв, в който има прекалено много. Чувстваше се на кръстопът, теглена във всички посоки. Но след годините, в които бе живяла и общувала само с баща си, ѝ бе приятно, че може да започне нов живот.”

Объркана от посоката, в която поема животът ѝ, Серафина излиза за пореден път в мрачната гора край имението. Тази вечер обаче всичко е различно – птици, дребни и едри животни напускат  гората. Страхът се надушва във въздуха. Стотици криле нарушават нощната тишина… а в гората става по-тъмно откогато и да е било друг път!

„Загледа се отново натам, където бяха изчезнали птиците, а после в посоката, от която бяха дошли. Присви очи към върховете на дърветата сред тъмната гора. Умът ѝ защрака бързо. И внезапно Серафина разбра какво става. Птиците не мигрираха.

А бягаха.

Пое си въздух рязко и продължително, докато се подготвяше. Напрегна мускулите на ръцете и краката си. Сърцето ѝ ускори ритъм.

Каквото и да бе, то идваше.

И идваше сега.”34939965

Мистериозен мъж слиза от карета, теглена от странни жребци. Каретата продължава по пътя си към Билтмор, докато мъжа насъсква зверовете си по Серафина. Това е само началото на приключението на момичето в тази книга. То осъзнава, че е Г.Л. П. и като добър пазач трябва да пази имението от вредители. А това означава само едно – да разбере кой е тайнствения спътник на стареца със сребристите очи и да попречи на злия им план да открия Черния… който и да е той.

Честно да ви кажа, този старец ме уплаши МНОГО още с първата си поява. Ако Мъжът с черния плащ бе плашещ, то този старец ме ужаси. И още нещо, не се доверявайте на никого! Защото никой не е такъв, за какъвто се представя в тази книга.

Преди да седна да пиша ревюто се замислих за заглавието. Искаше ми се да е свързано с приятелството и доверието, защото в тази книга крехкото приятелство между дивото момиче и малкия господар на имението беше подложено на множество изпитания. Исках заглавието да създаде в читателя усещане за по-задълбочен роман, защото за мен „Серафина и магическият жезъл” е именно това. Робърт Бийти засяга темата и за вярата в себе си и за това какъв е правилният избор, когато се намираме на кръстопът, и как да направим такъв. Всъщност авторът ме накара да се замисля накъде вървя аз… Нима не се намирам на кръстопът също като малката Серафина? Има ли начин човек да сгреши избирайки пътя си, макар той да му носи щастие. Това ми показа Серафина.

„Докато се опитваше да си представи своето бъдеще, Серафина осъзна, че има много пътеки, много различни пътища, по които човек може да тръгне, и част от израстването, част от живеенето е да се научиш да избираш точно по кои да поемеш.”

28379554Неслучайно в заглавието присъства и това многоточие. „Нищо не е такова, каквото изглежда.” Не само в романа, но и в действителност. Не всеки е този, за когото се представя – понякога приятелят се оказва враг, а онзи, който винаги сме мислели, че иска да ни навреди, всъщност ни помага в труден момент. Нищо не е такова, каквото изглежда. Още един урок от нощния обитател на имението Билтмор.

 „Серафина и магическият жезъл” е едно достойно продължение. Всъщност не мога да повярвам, че го казвам, но тази книга е много по-добра от първата. Нямам търпение да прочета и последната – „Серафина и изгубеното сърце”. Ако предполагам правилно – в нея врагът ще бъде по-силен, а малкият ни пораснал дивокот ще трябва да се изправи освен срещу него и срещу огромна борба в личния свят на чувствата и мислите си.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s