Posted in Ревюта

Как да бъдем щастливи по котешки

„В някои дни човек няма желание да работи, да се информира, да взима присърце световните злочестини, да се тревожи за бъдещето си…. Няма желание да разсъждава над последните политически реформи, предизвикващи негодувание, нито да се безпокои за професионалната си кариера или пък да се пита дали след няколко години ще получава пенсия…

37554438Няма сили да се разкъсва непрестанно от лични проблеми, объркани с проблемите на близките, дачувства вина, когато си взима вана „в ущърб“ на планетата, да се упреква за качеството на хранителния си режим.

Човек просто има нужда „да се изключи“, да се откъсне от всичко това за един ден, само за миг да подиша.“

Стефан Гарние пише това в предговора на „Как да мислим и постъпваме като котка. Пътеводител за оцеляване в градската джунгла“. На първите страници разказва за Зиги, неговият котарак с липсваща предна дясна лапичка, който въпреки нещастието да загуби крайник, продължава да живее блажено и без да се интересува от това, че е „инвалид“. Напротив, Зиги е енергичен, грижовен към човека си и все така мъркащ. Той просто е котка. Неговият човек, Стефан, започва да го наблюдава и установява, че котките са много щастливи и животът им е безгрижен. Наблюдавайки котките, авторът стига до извода, че ако хората постъпвахме повече като котки, щяхме да бъдем много по-щастливи.

А какво прави една котка?

 

свали (1)     Котката е свободна.    свали (1)

„За котката свободата е константна величина, нещо повече от втора природа – свободата е самата същност на нейния живот. Останалото не я вълнува особено. Ние пък сме свели този идеал до несигурната възможност да си пуснем отпуска, както сме планира.“

 

свали (1)  Котката е спокойна    свали (1)

   (почти през цялото време).

„Онова, което понякога наричаме стре у нея (котката), представлява всъщност върхова точка на бдителност, когато тя е нащрек за опасност, за събитие, нарушаващо кроткия, спокоен континуум на нейното ежедневие. Наостря уши, вглежда се, наблюдава, изчаква. Но щом бъде установена причината за тази тревога, котката въвръща спокойствието си и за секунди отново отпуска глава.“

 

свали (1)Котката е имунизирана срещу чужди оценкисвали (1)

„За котките нуждата да бъдеш харесван, ценен, да ти се възхищават, най-малкото да бъдеш приеман от другите, е напълно лишена от смиъл: котката е. В това отношение нейният собствен поглед ѝ е достатъчен.“

 

Това са само три от многото точки, които забелязва авторът в поведението на 34997210котките. Способи, които правят живота им лесен и безпроблемен. Нима не всеки от нас мечтае просто да бъде? Бъдете като котките, те са мъдреци от хилядолетия и знаят как се живее добре.

Всеки, който някога е имал или все още има котка… пардон, все още е човекът на някоя котка, ще вникне в нейните характер, поведение, ценностна система (да, даже котките имат такава) и мотиви. Не просто поредната книга за самопомощ, „Как да мисли и постъпваме като котка. Пътеводител за оцеляване в градската джунгла“ наистина е наръчник. Наръчник, който ни кара да погледнем света (не нашият, а на котките) с друг поглед и да оценим уроците, които тези животинки ни дават всеки ден.

И следващият път, когато видите котката си да проспива целия следобед или просто да седи на канапето и да гледа през прозореца, не я обвинявайте в мързел, тя просто си „дава време да живее“.

 

свали

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s