Posted in Ревюта

Слънчеви лъчи и чудеса в „Как спрях да крада“

„- Бабо. Бабо. Стига. Няма да ме застреляш.

– О, нима?

– Не ти стиска.

– За последен пън те питам: ще си доядеш ли закуската?

– Не! Изядох 8 палачинки и 6 мекици! Не мога повече.

Баба му въздъхна, после примирено вдигна рамене и го застреля между очите.”

36652194

„Как спрях да крада“ е едно от най-очарователните четива, които прочетох тази година. Това е поезия в проза, това са тихи, уютни, понякога безкрайно забавни или напротив нетърпимо тъжни стихове, които разказват… Разказват за малките неща. За старата баба. За рибата, която иска да бъде украшение сред хлъзгавите водорасли. За пиперката Паунка…

Не се шегувам, пиперката Паунка наистина е героиня на Мария Донева – една от най-забавните героини, която ме разсмя до сълзи. А в тези разкази присъстват какви ли не!  Забавни, на моменти дори чудновати, нереални герои, които ще ви разсмеят от сърце. Авторката ще ви поведе на безкрайно пътуване с влак, в който котаракът Спиридон ще излови всички мишки, ей така, от инат, да не остави за вас; ще ви хване за ръка, за да помечтаете заедно. Защото Мария Донева знае как да мечтае. Как да пише за мечтите.

„Искам да се къпя безкрайно.

Да се махна от себе си, да се сменя.

Трябва да се науча да мечтая по-добре.“

Реклами

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s