Posted in Ревюта

По петолинието на любовта

Какво жадува всеки? Рай, успехи, слава…  истинска любов? Къде се е изгубила? 36460549

В търсене на тази отчайващо трудно постижима цел сме се изгубили. „Зелда” е книга, която ни показва пътя. От обиците, по които се бесят поетите, до съжалението за всяка пропусната дума. Елин Рахнев ни повежда на пътешествие през чувствеността, в което думите те прерязват като остър нож и усещаш физическата болка от нуждата от любов; пътешествие по петолинието на емоциите, докато не оглушееш от ехото на любовния повик.

 

„Но недопети пеперуди блъскат се във мен. Презрени залези в душата гаснат. И рими от обрулени мъгли натискат черепа ми. Просто го изяждат. Коя си ти. Защо припадналите есенни листа ми спомнят теб. Защо аз искам да заспя сред хладната ти гръд от изкосени лилии. И в сухите си вени да прелея пяната на твоята печал. И зноя на тъгата ти във всичките си кръвоносни съдове.

един елин роден за теб – какво да прави той сега. Да скача ли от стари панини. Да се катери ли сред нови ми възторзи. Или сред пепелни луни да тлее там, да мре, да гине. И гарванова мъх да дави пойните му рими. Какво направи с него ти.

Кажи ми…”

***

„Всичко ти харесвам. Ама всичко. Всичките ти основания и окончания. Цялостната атмосфера на въздишката. Алта във поречието на усмивката. Близките ти планове. Тъгата. Пепелните шапки. Суетата. Бистрите нюанси на походката. Вените, предразположени към меланхолия. Хребетите в сенките и кожата. Пъстроцветна от агонии и фобии. Партитурата на жеста и сълзата. Раменете ти разбъркали простора. Всичко ти харесвам. Ама всичко, а не трябва, зелда.”

***

„Все повече е тихо в мен. Все повече се качват децибелите на тъгата ми.”

***

„Все повече боли. И е студено. Разпадам се и знам, че няма връщане. Това няма нищо общо с поезията, с недоносените есенни листа, които съм възпявал. Това е тотална, радикална, политематична невъзможност да си тук. Пълно несъответствие със всички съответствия. Това е контракция на душата. Това е ято от недопети птици, затворени в бутилка.”

***

„Събличам фибите ти. Оставаш по есен. Другите сезони никога не са ме интересували. Другите сезони са много лоша версия на есента. Винаги съм го знаел. Винаги съм усещал с всичките си тъкани и вени. Всъщност това е моето тотално, абсолютно несъгласие с анатомията на природата.”

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s