Posted in Ревюта

Впечатляваща първа среща

„Анатолия Севоянц легна да мре в петък, малко след пладне…“

6Учителката ми по български език и литература казваше, че добрата книга се познава по първото изречение. „Три ябълки паднаха от небето” определено привлича вниманието със своето първо изречение. Неотдавна реших да се утеша за края на лятото с тази прекрасна книжка, за която, естествено, мненията клоняха в двете крайности – читателите са или абсолютно запленени от нея, или намират сюжета за твърде плосък. (Е, и честата реплика на шефката ми, че трябва да я прочета повлия малко повече 😀 )
Та, взимам си тази книга, за която ще си позволя да изразя благоговението относно една от най-красивите корици, които съм виждала… Отварям и прочитам въпросното изречение. Пет часа се чудя защо Анатолия Севоянц иска да умира. (Глупачката аз! Вместо през това време да чета, съм седнала да се чудя за нещо, което вероятно е обяснено нататък.) След несполучливото измисляне на причината, най-накрая взех отново книгата и… Олеле, майко! Не я оставих чак докато не я прочетох до края.

Нарине Абгарян успя да ме грабне по един почти невъзможен начин – думите ѝ се леят една след друга, погледът се плъзга ред след ред, а аз пътувах до едно отдавна забравено селце. Години преди Анатолия, вече една от любимите ми героини, да избере смъртта, селцето, в което живее, е било различно. Жителите му са изстрадали какво ли не и тази книга е точно за тях. За хората, които не напускат родното си място, въпреки глада и болестите. За хората, които или твърде много обичат селото, или просто са стари, за да се местят.
Анатолия е най-младата. На петдесет и осем години тя е пропиляла две десетилетия в брак с човек, който дори не заслужава да бъде споменавано името му. Любовта ѝ към книгите може би също ѝ спечели симпатиите ми. Но онова, което спечели любовта ми, бе характерът, който притежава. Влачеща семейно проклятие, преживяла всички неволи, сполетяли селото, и въпреки това останала в него… Май винаги се влюбвам в героите с трагична съдба.

Но почакайте! Не си мислете, че книгата е мрачна. Даже напротив. „Три ябълки падат от небето” е най-светлата творба на авторката. Абгарян ще сграбчи душата ви и ще я вади нежно, с памук, докато четете историята на Анатолия Севоянц и близките ѝ. Ще влезе през задния вход на сърцето ви – тихо и незабележимо – и ще се настани завинаги там.

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s