Posted in Ревюта

Сутрешно кафе всяка сутрин през остатъка от живота ни

На пръв поглед „Сутрешно кафе в Рим” е роман за отмора, с който да споделите почивката си на плажа. Не, че казвам, че не може да четете книгата и там, но според мен заслужава много повече. Например едно сутрешно еспресо без захар – горчиво и точно като за книгата.

5Изненадах се. Сериозно, очаквах много по-малко от тази книжка, но тя ме изпроводи на пътуване, обвързано с толкова много любов. Толкова много кафе. Любов към кафето. Любов между хората.

„Случи се една сутрин. Появата ѝ не беше като гръм от ясно небе. Но пък и не може да се каже, че имаше време да се подготви. Да кажем, че беше като когато вали сняг и го гледаш, с вдигнато нагоре лице: снежинките 

сякаш танцуват из въздуха и изпълват небето. Като да са закачени, но в действителност те връхлитат отгоре и ако не внимаваш, ще те засипят и ще ти влизат във вратата.”

Момичето е ярък контраст с хората, които Масимо е израстнал. Естествено, като заклет ерген, който не знае какво да прави, обърква всичко още с първия разговор.

Любовта обаче си знае работата – той се влюбва от пръв поглед (макар и да го отрича) и е готов на всичко, за да я задържи. Дори да поеме с почти няма французойка, която едва ли го разбира, по пътя на кафето. А какво ли чувства тя?

„Така. Загазвам. Трябва да избягам, трябва да напусна този град. Това е капан. Това момче ме обработва с кафето си, после ме привлече с покана за театър, после ме довърши с римската нощ, с най-блестящите звезди и силуетите на развалините и мостовете и с всичко, което може да ме задържи в този град. Каква каша! И всички са му съюзници. Целият свят.”

Добре, добре, извинявам се за спойлера!

На всички ни е ясно, че тя заминава, че разбива сърцето на прекрасния Масимо, 20873162че всичко се срива. Но тъй както Любовта знае какво прави, така знае и посестримата ѝ Съдбата.

„ Замина. Наистина замина. Капаците на прозорците ѝ са затворени. За един месец ме изпепели, унищожи ме, от мен остана овъглен скелет. Стигнах до седмото небе само за да разбера, че е недостижимо. И сега не знам това милост ли беше, или проклятие.”

Не ви залъгвам, че започнах тази книга очаквайки кой знае какво. Просто четиво за отпуската. Няма да ви лъжа и, че е нещо повече от това. Не мога, а и не искам. Но мога да ви кажа с чисто сърце, че това е една от пленяващите отпускарски книги, които съм чела.

Впечатли ме лекотата, с която четях книгата, и как дума след дума авторът ме омайваше, позволявайки ми да надникна в един различен свят, където да си поръчаш чай е почти смъртен грях, а три-четири чаши кафе дневно не са оправдание за безсънието нощем. Страниците хвърчаха една след друга, водейки ме по слънчевите римски улици, където всяко зрънце кафе е средство за изкуство. Изкуството да приготвяш кафе.

Съветвам ви, направете си каничка кафе в почивния ден, да разтворите „Сутрешно кафе в Рим” и да се насладите на деня си.

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s