Posted in Ревюта

Проклятието на една жена, запазено във времето

Какво е красотата за една жена – дар от Бог или проклятие, което ще прати душата ѝ в Ада?2 За младата Симонета красотата й винаги е била дар, с който да се гордее. Едва на шестнайсетгодишна възраст тя получава предложение за брак от Марко Веспучи, а малко след това и възможността да спечели одобрението и дори приятелството на рода Медичи. Едва ли постигането на тези два успеха представляват трудност за приказно красивата Симонета. Много скоро тя осъзнава нещо – тя е най-красивата жена във Флоренция, мъжете се тълпят под прозорците ѝ, за да изразят любовта си, а всяка една красива жена притежава власт:

„Странна е силата на красотата” – помислих си и на устните ми се появи загадъчна усмивка. Почувствах се окрилена. Всички тези мъже се надпреварваха да напомнят за себе си. Правеха го с удоволствие, и то само за да поговорят малко с мен. Цял живот са ми повтаряли тайно или явно, че красотата е оръжие, средство и източник на власт – понякога единственото, с което разполага жената. Едва тази вечер сред Медичите започнах да осъзнавам, макар и доста наивно, как бих могла да го използвам.”

Но както добре знаем понякога дори най-богатият дворец се превръща в затвор, а всеки дар – в проклятие. За Симонета почти нищо не се е променило през петте години идиличен брак. Обаче сапуненият мехур на щастието ѝ се пука, когато една вечер пияният Джулиано Медичи  издава тайна за една френска блудница. Вярвам, че се сещате какво се случва – Марко, мъжът, който има най-красивата жена в републиката си, ѝ изневерява.

„Защо ми е красотата, щом не може да ме предпази от подобно унижение? Каква полза да бъда желана от всеки , който ме зърне, когато собственият ми съпруг ми изневерява? За какво ми е прокълнатата хубост? Нима ми е донесла нещо повече от отчаяние?”

Това беше един от първите моменти, в които искрено бях доволна от съдбата на 29939028флорентинката. Зачетете се и ще разберете как от години тя тайно обича друг – маестро Ботичели, който преди известно време рисува портрета ѝ, но никога не е признавала пред себе си подобни чувства. И именно изневярата на съпруга ѝ ѝ отвори очите.

Мисля си „Най-накрая тази жена да изпита и малко радост”, но, уви, съдбата е безмилостна към щастливците. Знаете поговорката „Бог дава, но и Бог взема.” От известно време Симонета получава пристъпи, които докторът нарича с най-грозното име – туберколоза. Съдбата си нанася последния си удар за наказание.

А нима тази жена е съгрешила с нещо?

Да, защото красотата е най-големият грях, с който може да се роди човек. А жена като Симонета, която освен красива е и много умна, увеличава греха си с всяка прочетена книга.

Сандро Ботичели се появява все по-често в краткия остатък от живота ѝ. Прекарват много от времето си заедно, незнаещи колко ще бъде то, споделят любовта си, но никога не прекрачват прага – Симонета е омъжена за друг пред Бог и любовта между художника и музата му остава платонична.

„Най-красивата жена във Флоренция” е една от най-красивите книги, които съм чела. Идеален пример за невъзможната любов между мъж и жена, осъдени да прекарат само един миг от вечността в прегръдките на другия. Обезсмъртяване на любовта в един портрет. Портретът на съвършенството; на дара да обичаш и проклятието да ти отнемат най-скъпият човек. Нима времето ни с любимия някога ще ни бъде достатъчно? Това на Сандро и Симонета никога не е било – затова той оставя любовта им във вечността.

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s