„Ето така я губиш” е сборник с разкази на американския автор с доминикански Джуно Диас, носител на „Пулицър”. Разказите представят на читателя загубата на любовта – към жена, брат или баща.
„ Умееш да губиш жените в живота си. Като им изневеряваш, като не ги обичаш достатъчно или като ги обичаш със закъснение. В същото време дори не ти пука толкова, колкото може би се очаква от теб. Какво да направиш? Свиваш рамене, изправяш гордо загорялото си от слънцето лице и се усмихваш – полуразпадът на любовта продължава вечно.”
Във всеки един разказ героят има различна драма на съдбата, но почти винаги е Юнион, чийто прототип е самият автор. Той е типичен доминикански мъж – sucio, мръсник. Пише имейли, води си дневник… приятелките му все някак разбират за изневерите му. Прегрешилият винаги се опитва да оправи нещата, защото обича своята жена по своя си начин. (Какво е очаквала? Та, той е просто един доминиканец.) А накрая… накрая просто я губиш.
„ Вместо да сведеш глава и да подходиш като мъж, ти вземаш дневника с два пръста, както се държи наакан бебешки памперс или наскоро употребен кондом. Поглеждаш изобличаващите пасажи. После се обръщаш към нея и лепваш усмивка, която лъжливото ти лице ще помни до сетния си час.
– Миличка – казваш, – ама миличка, това е част от романа ми.
Ето така я губиш.”
След като го напуска следва депресията. В един от разказите героят изпада в много дълбоко отчаяние, опитва се да се занимава с какво ли не, но нищо не помага, за да я забрави. Липсата на любимата е непреодолима.
„ Питаш всичките си познати: „Колко време отнема обичайно да го преодолееш?“.
Има много формули. По една година за всяка година заедно. По две години за всяка година заедно. Въпрос на воля е: в деня, когато решиш, че е приключено, вече е приключено. Никога няма да го преодолееш.”
В друг разказ загубих баща си заедно с героя, а в трети – братът, който винаги се е отнасял зле с мен. Авторът умело те поставя на мястото на героя, вменявайки ти вина за поредната загуба (защото ти винаги си виновен по някакъв начин). С чиста съвест мога да нарека Джуно Диас майстор на перото, защото малко писатели са успели да ме спечелят с разкази.
Безкраен кръговрат на придобиване и загуба „Ето така я губиш” е един от най-завладяващите сборници с разкази, които съм чела. Книга за края на нещата, за герои, които в началото на живота си са започнали с края. Да загубиш любими хора е тежко, но накрая проумяваш, „че всичко е свършило. Замислиш ли се за началото, значи е дошъл краят.”
