Posted in Ревюта

История за чисто и искрено приятелство

„Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената” е една от книгите, за които ми е най-трудно да напиша ревю, защото искрено се притеснявам да не сгафя нещо и да проваля препоръката си. (Защото историята е супер, хипер, мега….. *1 час по-късно* лична за мен и много ми се иска все пак да предизвикам интереса ви към нея)

e2d9rde9lgfa1y86mpw9Бях чела доста противоречащи си ревюта още когато научих, че ще излиза на български, и бях силно разколебана дали въобще да я чета. Едно мъничко гласче, казващо „Тя ще е следващата ти любима книга”, пък ме накара въобще да се откажа от прочита ѝ… Докато не я взех в ръце, за да се насладя на най-прекрасната корица, която съм виждала от много време насам, дело на Фиделия Косева. Милионите звезди успяха за миг да ме пренесат в пустинята (макар че все още не знаех къде се намирам) заедно с Ари и Данте.

На пръв поглед двамата герои са толкова различни. Аристотел (или просто Ари) е единствено дете в странно семейство. Завърнал се от войната във Виетнам бащата е затворен в капана на ужасите, случили се там – не говори със сина си, а на детето толкова много му се иска да разгадае баща си. Мисля, че тази несигурност е основополагаща за характера на Ари. Той няма приятели, няма никакви хобита (освен че ходи в местния басейн, въпреки че не може да плува). Просто пропуска всичко около себе си, докато се носи по течението.

Докато не среща Данте.

Много пъти новият му приятел си мисли, че Данте има семейството-мечта – в него е напълно типично да покажеш любовта си, да я изкажеш на глас. Те си говорят и най-вече се изслушват. Просто са един до друг (и това е най-важното за тях). Но Данте не може да разгадае майка си – жена, която е колкото емоционална, толкова и трезва в мислите и преценката си.

Усещате ли приликата?

Срещата им край басейна се оказва най-прекрасното нещо в живота и на двамата. От онзи момент нататък те стават неразделни, изграждайки стабилно и вероятно най-топлото приятелство, за което сте чели.

Красотата на езика на Бенджамин Алире Саенц си съперничи с лекотата, с която засяга една изключително важна тема (няма да ви разкрия, все пак не искам да ви развалям удоволствието да разберете сами). Не затворих последната страница с дни. Не можех. Четях. Препрочитах. Наслаждавах се. Все пак онова гласче, което ми я препоръча, беше право – „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената” се превърна в една от най-любимите ми книги.

Каквото и да сте чели за тази книга, забравете го (дори моите думи). Не подхождайте с очаквания, защото накрая ще чувствате много, само не и удовлетворение от това, че сте били прави. Очаквате нещо посредствено – накрая ще се окаже, че грешите. Очаквате нещо добро – то е много повече от очакванията ви.

Скачайте смело  в приключението и просто следвайте Бенджамин Алире Саенц!

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s