Posted in Ревюта

Съхранение на надежата

„„Атентат в „Батаклан”.”

Звукът изчезва. Чувам само ударите на сърцето си, което се опитва да изскочи от гърдите ми. Тези три думи отекват в главата ми като ехо, което явно не желае да свърши. Една секунда продължава цяла година Година мълчание, която се е настанила тук, на моя диван. Сигурно е грешка. Проверявам дали е отишла точно на това място, може би съм объркал нещо или пък съм забравил. Но концертът наистина е в „Батаклан”. Елен е в „Батаклан”.”

e2la8fiudgfa1pg5gvri„Няма да получите омразата ми” е книга на надеждата. Надежда, скрита в разкъсаното от смъртта на любимата сърце на вдовец, който въпреки всичко продължава.

В името на сина си. В името на справедливостта.

Антоан Лейри не ми беше никак познат, признавам си. Но неговата изповед дълбоко ме трогна. Скръбта, облечена в думи, повлече и мен – някъде след паниката дали Елен е в „Батаклан” и преди обаждането, което вероятно ще помни цял живот.

„Обикновено би било приятно, да седиш сам и докато си изпиеш кафето, да дочуеш тези парченца от живота на други хора. Но днес моят живот е на парченца.”

От там нататък между продължаването е на везните между грижите за плода на любовта и просто отказването от всичко, за което Лейри не си и помисля нито веднъж.

„Събуждане. Прегръдка. Закуска. Игра. Излизане на разходка. Музика. Обяд. Приказки. Прегръдка. Приспиване. Отново събуждане. Закуска. Излизане за нова разходка. Пазаруване. Музика. Баня. Вечеря. Приказки. Прегръдка. Приспиване.

Не мога да измисля друг начин, по който да му кажа, че животът продължава, независимо от всичко.”

Удивително е как в тези 79 страници „художественият герой” успя да премине през ада на скръбта, за да постигне вътрешен мир. Ето това е, което ме впечатли – начинът, по който нито веднъж не се намекна, че „Няма да получите омразата ми” е само заглавие. Тази мисъл беше постоянна – от трите фатални думи в началото до самия край на книгата.

„Няма да получите омразата ми” е една от най-красивите книги, които прочетох тази година. Чрез най-тъжните думи, разказващи за смъртта на любимата, за целувката с момичето, което носи тюлена пола, с насълзените детски очи и жадувания смях, Лейри докосна още една непозната струна от душата ми. Влюбих се в тази малка книжка за пътя, по който животът продължава!

„ Никога не ще се завърнем към предишния си живот. Но няма да изградим живот, основан на омраза срещу тях. Ще продължим със своя собствен живот. ”

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s