Posted in Ревюта

Балада за тегобата на бежанците

„На 1 септември 1939 година Германия нападна Полша от запад.

На 17 септември 1939 година Русия нападна Полша от изток.

Помнех тези дати.

Две враждуващи държави се вкопчиха в Полша подобно на момичета, които се карат за кукла. Едната я държеше за краката, другата – за ръцете. Дърпаха толкова силно, че един ден главата се откъсна.

Нацистите изпратиха сънародниците ми в гета и в концентрационни лагери.

Руснаците изпратиха сънародниците ми в наказателните лагери в Сибир.

Бях на девет години, когато започна всичко това. Хората се промениха. Лицата им се сбръчкаха и хлътнаха – заприличиха на печени ябълки. Съседите разговаряха помежду си шепнешком. Наблюдавах ги, докато играеха по свирката и на двете страни. Правеха го тайно. И извличах поуки от поведението им.”

8Сядам да пиша това ревю изпълнена все още с неопитомените емоции, предизвикани от една доста интересна книга, а именно „Сол при солта”. Книгата разказва за историята на четирима бегълци по времето на Втората световна война. Действието се развива в балтийска Латвия по времето на отстъпването на немците и настъпването на Червената армия в края на Втората световна война. Главните персонажи са притиснати от двете враждуващи страни, като всеки един от тях пази своите тайни.

Още със зачитането на първите редове от книгата знаех, че ще ми стане любима:

 

„Вината е ловец.

Съвестта ме предизвикваше – препираше се с мен като капризно дете.”

Не останах много очарована от факта, че книгата се разказваше не само от първо лице, но и от гледната точка на цели четири персонажа. Смятаната от мен за изключително трудна задача да се вникне в главата на героя е изпълнена блестящо от Рута Сепетис.

Всяка „глава” от книгата е оформена и разказана от името на всеки един от главните герои в историята – потайния германец, чието име в началото не знам; Емилия, която не се разделя с розовата си шапка; Алфред, служещ в нацистката армия и Йоана, която иска да се погрижи за всички ранени, които среща. Лично за мен последният образ беше най-добре разгърнат, въпреки че накрая се оказа, че нещата са много свързани с друг.

Желанието на младата Йоана да помогне на всички изпъква точно толкова колкото и надеждата на всички, че ще се спасят от тази война, от това бедствие, когато стигнат до корабите във Фрауенбург. Отчаянието по пътя е огромна, а саможертвите, които трябва да направи човек, още по-големи. Това ми повлия много потискащо, но и самата книга не беше толкова лека, колкото очаквах. Оказа се, че всъщност това е историческа проза, която описва действителни събития.

Книгата е брутална. (В добрия смисъл на думата) Сюжетът е изпълнен с напрежение заради вечното усилие да бъдеш на везна между нацистите и руснаците, а думите се леят като песен – балада за тегобата на персонажите, които малко по малко приех като свои приятели.

Знаете ли, тежко е да видиш, че приятелите ти страдат. Затова е и тежко да се чете тази книга. Рута Сепетис описва един свят, от който искаш да избягаш, но неминуемо се връщаш отново и отново към него, защото искаш да разбереш какво ще се случи по-нататък. Не оставих книгата часове наред… докато не затворих и последната страница. За мен това е показателно, че една книга не само ми харесва, а завладява сърцето ми.

„Сол при солта” заслужава да бъде прочетена. Историята на младите, борещи се за съдбата си, заслужава да бъде узната. Аз останах без думи след тази книга, препоръчвам и вие да се гмурнете в леденото море от думи на Рута Сепетис.

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s