Posted in Ревюта

Изненада, която ще четете отново и отново

„Машина за истории” е антология от наградени фантастични разкази в конкурса „Агоп Мелконян” за периода 2012 – 2016 година. 4Не чета нищо фантастично. И определено не чета разкази. Но когато се прибрах една вечер и видях съобщение от Ана Хелс, размислих. Признавам, първо направих малко проучване за антологията, защото не ми се искаше да се захвана с нова книга, която никога няма да довърша. Е, „Машина за истории” не е от книгите, които остават недовършени.

Започвам с това, че нито един от разказите не ми бе известен. Дори не бях чувала за конкурса (може да изгорите на кладата за това, но поне прочетете ревюто до края). Отворих книгата с огромно любопитство, а в мен бе подало глава едно огромно очакване, че разказите ще ми харесат. Е, това чудовище, моето очакване, не остана измамено.

От отличените разкази ми харесаха страшно много, изненадващо дори за мен. А ето кои са те и разделени по годините, в които са били отличени:

(2012)

„Последният” – Иван Русланов;

„Пътища” – Юлия Попчева;

„Милвай своето лице” – Герасим Симеонов;

(2013)

„Животът на неиздадената” – Стефан Георгиев

(2014)

„Очила” – Ирина Петкова;

„Машина за истории” – Яница Христова;

„Студената планета” – Петя Колева;

(2015)

„Свежа вода” – Далия ал-Халил;

(2016)

„Снимката” – Лена Пчеларова;

В антологията определено присъстваха и разкази, които не успяха да ме докоснат, както и такива, които ми спряха дъха. В най-любим от всички разкази определено се превърна „Милвай своето лице” на Герасим Симеонов. В началото (краткото начало на един разказ) читателят е посрещнат от една жена, която търси из библиотеката си книги с неизписани корици. Не се разбира нито с какво, нито защо са изписани. А причината накара сърцето ми да се свие – толкова красива и нежна история! Друг любим разказ ми стана този на Далия ал-Халил, награден през 2015 година. Най-впечатляващият (и единствен) цитат, който си записах от антологията, бе именно от „Свежа вода”:

„Тя се облегна. Художникът се втренчи в нея. С погледа си разплиташе пуловера ѝ до прежда, преждата до власинки, власинките до кварки, кварките до струни, те се изпаряваха, просмукваха се във фотьойла като нов бензинов нюанс – нюанс, който се отразяваше в кожата ѝ, придаваше ѝ индигов цвят, сякаш не бе кожа, а лист индиго, така наситен, че ако я бе докоснал, един ден, когато тя остане остане без тяло, по душата ѝ щяха да личат следите от неговите пръсти.”

Удивително е колко талантливи писатели има в България и колко малко от тях получават възможност за изява! Благодарна съм на „Сборище на трубадури”, които са събрали толкова много талант в такава малка книжка. И въпреки размерите си тя заслужава вниманието ви, защото не трябва да съдим за книгата по корицата, размера или дори жанра ѝ. Аз научих своя урок, ще продължа да се радвам на малката си „Машина за истории”, защото съм убедена, че ще препрочитам много пъти разказите в нея. Убедена съм, че ще ви хареса!
Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s