Posted in Ревюта

Битка за оцеляване – с къщата, с маниака на тема контрол и със собственото минало

Дълго се двоумях дали да пиша за тази книга – не е типичното за мен четиво, рядко (почти никога) чета нещо подобно, а и личните драми с тази книга… Почти ме отказаха, но ето, че все пак четете това ревю.

2Ема е една от многото жени, които срещаме в ежедневието си. Но след като една вечер в дома ѝ влизат крадци, тя и приятелят ѝ Саймън трябва да си намерят нова квартира. Бързо.
Джейн Кавендиш е една обикновена жена, която си търси нова квартира. След загубата на мъртвородената си дъщеря, Джейн се нуждае отчаяно да напусне спомените си. Идеалното решение е да смени дома си.
Решението за проблемите и на двете жени е къщата на Фолгейт Стрийт 1. Само, че тази къща не е като всяка друга. Проектирана от известен архитект, пленен от минималистичното направление, къщата е в комплект с около двеста правила. Те се оказват проблем (донякъде) за героините, но грижите им започват малко по-късно, когато архитектът на къщата реши да се представи в цялата си светлина.
Двете жени остават възхитени от къщата – тя е всичко, от което се нуждаят в момента. Поне за кратко могат да си го позволят, защото никога не е сигурно дали няма да разгневят хазяина си Едуард, който се оказва, че има контрол не само над къщата, но и над животите им.
„Момичето преди“ е разделена на две части – преди, разказвана от Ема, и сега – разказана от гледната точка на Джейн. Изключително рядко харесвам книги, разказани от първо лице, но конкретно тази, първият психологически трилър на Дж. П. Дилейни, вървя като по вода от първата до последната страница. Любима героиня определено ми стана Джейн, не само защото остана жива, но и защото в развитието на сюжета читателят разкрива, че Ема има доста „трески за дялкане“. Начинът, по който авторът съпоставя образите на двете жени, не само в главата на читателя, но и в тази на Едуард, е интригуващ и именно той се оказва доста важен за цялата идея на трилъра – моделът на повтаряне, който всеки от нас е склонен, да последва.

„В курса по история на изкуството учихме за палимпсестите – средновековни ръкописи върху пергамент. Бил толкова скъп, че когато вече не се нуждаели от него, изтривали оригиналния текст, за да запишат друг на същото място. Но старото писание винаги прозирало отдолу. По-късно художниците от Ренесанса използвали думата пентименти – съжаления, покаяния – за сгрешените или поправени места в картините, покрити с нов пласт боя. С течение на времето боята избледнявала и разкривала и оригинала, и корекциите.
Понякога ми се струва, че тази къща – връзката ни в нея, с нея и помежду ни – прилича на палимпсест или пентимент. Колкото и да се опитваме да покрием образа на Ема Матюс, тя все се прокрадва на пръсти и застава в ъгъла на рамката – бледо изображение със загадъчна усмивка.“

Лично за мен по-напрегнатите моменти варираха от средна уплаха до „не искам повече да чета това, този мъж е напълно побъркан!“. Фактът, че не можех да разбера кой е убиецът на Ема и дали въобще смъртта ѝ е била насилствена, ме побъркваше. А къщата на Фолгейт Стрийт 1 побъркваше героините. До такава степен авторът успя да ме потопи в историята, че започнах да се плаша лекичко даже от своя дом. За което – АДМИРАЦИИ!
„Момичето преди“ е не само психологически трилър, а и история за справянето на сама жена в дебрите на житейските трудности, скръбта и в нетипичното мислене на един (полудял?) мъж. Ще ви грабне внимателно, за да ви заключи между страниците си. Ще ви накара да се борите с всеки от образите, защото накрая оцелява само един. Надявайте се това да сте вие!
 
„Има вид акули, толкова жестоки, че ембрионите им се самоизяждат в утробата. Щом изникнат първите им зъби, те се нахвърлят помежду си, докато остане само най-големият. И точно той се ражда. Едуард е такъв. Не може да се промени. Унищожава всички, които го предизвикат.“
Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s