Posted in Ревюта

Роман за убийството на любимата и съмненията в самия себе си

В последния си криминален роман „Убийството на султана” турският автор Ахмед Юмит ни изпраща в Истанбул и малко по-специално – в мислите на един мъж, който чака любимата си да се върне цели двайсет и една години, но накрая намира трупа ѝ със стърчащ от врата ѝ нож за писма, който лично той ѝ е подарил. Кой я е убил? 5Професорът по история Мющак Серехезин се съмнява в себе си, защото не си спомня къде е бил и какво е правил през последните няколко часа, а все пак има доказателства – ножът му стърчи от шията на любимата, която така подло го е изоставила преди години. С развиването на сюжета обаче изникват още няколко хипотези. Дали всъщност Мющак е убиецът? И какъв е този проект, върху който е работила Нюзхет, свързан с Мехмед Завоевателя – национална гордост и непрекъснато обсъждана тема в историческите среди?

Този роман го прочетох престъпно бавно. Имам навика, когато една книга се задържи прекалено дълго на нощното ми шкафче, да я оставя – явно сега не ѝ е било времето, но с „Убийството на султана” беше различно. Колкото и мудно да ми вървеше, колкото и заплетена да се чувствах в мислите на професора по история, не можех да оставя книгата. Разказана от името на главния герой, успя да ме грабне именно със силата на чувствата му към жертвата и непоследователността в решенията му. Убийството се разказваше от човек с умствено разстройство, но все пак решил да доведе разследването си докрай – той ли беше убил любимата си – от злост и омраза, или беше някой друг, който осъждаше проекта ѝ за Мехмед Завоевателя като отцеубиец.

„Понякога мислейки си за нея, се вцепенявах от омраза ярост и злост. Представяхси как забивам ли забивам в крехкото ѝ тяло онзи сребърен нож с туграта на султан Мехмед Завоевателя на дръжката, който винаги стоеше на бюрото ми… После се засрамвах от необузданата си омраза и веднага изхвърлях тези мисли от ума си. „

Сюжетът се заплита все повече и повече, когато се сблъсква с някого на вратата на кабинета си, някой, който е ровил из проучванията му, а и по-късно с нападението над бившия му асистент, който е помагал на Нюзхет. Заедно с протагониста сменях постоянно заподозрените, доказвах вината на един и невинността на друг. Спорех със самата себе си дали любимият професор на всички Тахир Хакъ е способен на убийство от завист или виновникът е племенникът Сезгин, който е имал спорове с леля си. Да, до там те довежда авторът – до момента, в който се превръщаш в детектив, а уликите откриваш една по една с разлистването на всяка страница.

Всъщност този роман ми хареса. Да си призная, купих си го само заради корицата (да, все още си купувам книги според този критерий), но впоследствие престъпно бавното четене се превърна в удоволствие. Ахмед Юмит оправда някъде отлежаващите ми очаквания както от историческата стойност на романа, така и от романтичната нотка, която пропълзяваше в спомените на Мющак:

„Както преди… Настръхвайки, си спомних как се любехме  следобедите в слънчевия ми кабинет в дома на „Шевки паша“. Усетих в устата си устните ѝ с дъх на мента, лекия ѝ дъх, тихия шепот… Гласът ѝ още отсега беше заубил металическия си тембър, беше станал гальовен, почти мъркащ. Вече нямаше скрито-покрито, явно флиртуваше с мен. И въпреки съпротивата на логиката поведението ѝ срещаше ответност. Колкото и да се противеше здравият разум, вълните, които прииждаха в сушата ми, вече теглеха волята ми към нея. Ами като заповяда царят, робът може ли да се противопостави?“

Ако не сте чели преди нещо от Ахмед Юмит, препоръчвам Ви да започнете с „Убийството на султана”. Това е роман, в който достойна част заемат убийството, историята, както и съмненията – в самия себе си и историческото наследство, което сме получили. Роман за двете страни на монета, от едната страна на която стои истината, а от другата вината и престъпленията. Роман, в който ставате детектив, а единственият заподозрян сте самите Вие.
Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s