Posted in Ревюта

Нравствено израстване, чувственост и наслада с разказа от „Кръговрати на незримото“

„Сумистът, който не можеше да надебелее” е последната книга на френско-белгийския писател Ерик-Еманюел Шмит, както и последната от цикъла „Кръговрати на незримото”. Със своите 94 страници книжката се превръща в идеалното четиво за път, което не само, че ще ви достави удоволствие, но и ще ви накара да се замислите.

10„Сумистът, който не можеше да надебелее”разказва за младият Джун, който от години е избягал от дома си и оцелява на улицата, продавайки контрабанда на един ъгъл между автобусната спирка и метростанцията. Всекидневно покрай него минава възрастният господин Шоминцу, който постоянно повтаря „Виждам те с голям корем”. Това се струва толкова невъзможно за Джун, че когато старецът му оставя билет за сумо мач (че даже му и плаща да отиде), момчето накъсва билета на малки парчета. Вторият път обаче, прецакан от съдбата, Джун се оказва на мача и остава запленен от дохьото. Впоследствие става едно от момчетата на господин Шоминцу, което се обучава и тренира за сумист. Но Джун има един проблем – не може да натрупа маса. Проблемите му имат свой първоизточник, но има ли той нещо общо с миналото на момчето? Това трябва да открие читателят.

„Няма да стигам до там да твърдя, че ми е вдъхвал чак симпатия, не, никого не харесвах, но поне ми беше по-малко антипатичен.
Защото трябва да уточня, че по онова време страдах от алергия.  Бях развил непоносимост към целия свят. Включително към себе си. Увлекателен обект от страна на медицината, ако тя беше благоволила да ми обърне внимание: развивах някаква вселенска алергия. Нищо не ме привличаше, всичко предизвикваше у мен отвращение, от живота получавах сърбеж, въздухът, който дишах, оплиташе нервите ми в кълбо, от гледките наоколо ми идеше да си пръсна мозъка в някоя стена, гадеше ми се, докато наблюдавах човешките същества, от разговорите с тях кожата ми се покриваше с екземи, от близостта с грозотата им ме втрисаше, общуването им ме задушаваше, и дори само при мисълта да ги докосна бях в състояние да припадна.“

Докато се опитва да разбере уроците, които дава треньорът на своя повереник, читателят се потапя в прекрасната и спокойна атмосфера на дзен будизма. Следва едно пораснало, но всъщност изгубено дете. Трябва да намери пътя заедно с него.

Това е първата книга, която чета от Шмит, но определено няма да е последната. Успя да ме спечели с разказа си, а това не е никак лесно при положение, че не обичам да чета разкази. Успя да развие невероятно бързо, но въпреки това отлично, сюжетът на историята. Накара ме да чувствам това, което чувства протагонистът. В началото бях апатично дете, в чието сърце се криеше омраза към света. Не исках да живея заедно с другите човешки същества. Но след мача аз се преродих. И заживях живота, такъв, за какъвто бях родена да живея.

Наистина, Шмит ще ви потопи толкова дълбоко в темата, която развива, толкова много ще те накара да се замислите, че накрая ще се чудите дали всъщност това не е разказ за ваш отминал живот. Невероятно чувствен и поучителен, „Сумистът, който не можеше да надебелее” ще ви хареса и ще заслужи мястото си в библиотеката ви!

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s