Posted in Ревюта

История за победата на любовта над егоцентризма

„Валдере чувстваше, че главата ѝ се замайва, струваше ѝ се, че пред нея се отваря много тъмен път, по който щеше да тръгне слепешком.”

qhny75ar6fa1xaxsadvТочно такъв се оказва пътят на Валдере Дьо Ноклар към Д`Арнел в романа на Марион Дели (псевдоним на Жана-Мари-Анриет и Фредерик-Анри-Жозеф Петижан де ла Розиер – брат и сестра). Това е втората книга, излязла под логото на „Под знака на любовта” на издателство Милениум, отпечатана за първи път през далечната 1867.

Валдере Дьо Ноклар е толкова невинна и грижовна към близките си, колкото главният герой благородникът Ален Дьо Гилиак е егоистичен и себичен. Свикнала да се грижи още от малка за болната си майка и домакинството, в което парите никога не достигат, френската провинциалистка е принудена от обстоятелствата да се омъжи за плашещият я Ален Дьо Гилиак. Благородникът, който е желан от всички жени във френския двор, търси единствено жена, която ще е достатъчно незаинтересувана от светския живот, за да се грижи за малката Гийомет – дъщеря му от първия му брак. Разочарован от същия този брак, Дьо Гилиак не търси любов, дори не си и помисля за това.

Но усещах, че зад привидната хладна сдържаност на паркетен лъв се крие нежност и галантност, които не могат да бъдат наранени от драматизирането и склонността към вманиачаване, които е притежавала първата му съпруга. Толкова съчувствах на бедната Валдере, дори от време на време критикувах Дьо Гилиак за отношението му… Оказа се обаче, че това не трябваше да е причина за тревогата ми, защото авторите на романа знаеха какво точно да направят. След няколко месеца отегченият от светския живот французин се връща в имението си, където под пълния с любов поглед на младата си съпруга се променя.

„ За всички беше ясно, че у маркиза бе настъпила голяма промяна, че безчувствената му фасада се е пропукала. Интересът към дъщеря му, непрестанната загриженост да предпази жена си от всичко, което би могло да я смути, както и ролята, която ѝ предоставяше в живота си на писател, бяха достатъчно показателни за влиянието ѝ върху него.”

В заключение мога само да кажа, че си заслужава да прочетете тази книга. Каквото и да кажа за нея, ще бъде малко, защото златните книги от поредицата „Под знака на любовта” са несравнимо четиво, пример, който ти доказва, че любовта е единствената, която може да спаси света.

Завършвам с финалните думи от романа – цитат от руската писателка София Петровна Свечина – „Жената роза избледнява, но не увяхва.

Advertisements

Автор:

Читател с разнообразни вкусове и склонност да "преяжда" с книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s